Джиян преглътна и отстъпи вляво. Очите му попаднаха върху тялото, проснато по очи върху леглото с покрита глава. Беше Чен. Можеше да го познае поне по дузина неща — по формата на тялото, по дрехите, по черните ремъчета около китките.
Млъкна хипнотизиран от гледката на двете силни ръце — отпуснати, безжизнени и бледи, с длани, обърнати нагоре върху тъмночервения чаршаф. После отново вдигна очи. Непознатият го гледаше със същата жестока полуусмивка.
— Какво искаш? — гласът на Джиян едва се чуваше.
Де Вор се разсмя, след това се обърна към игралния автомат и набра следващия си ход. Джиян погледна към екрана. Машината бе нагласена за Уей Чи, дъската с квадратчетата — 19 по 19, — плътно покрита с черни и бели камъчета. По състоянието на играта си личеше, че непознатият го е чакал доста време.
Де Вор се обърна и изгледа Джиян със странно напрегнат поглед. После сведе очи и се приближи.
— Завладяваща игра, нали, Као Джиян? Черните започват първи и възможността е на тяхна страна — казват, 7 към 10 — и все пак аз, както и ти, предпочитам да играя с белите.
Приближи се още повече. Джиян се облегна на стената и отмести поглед встрани.
— Носиш ли плика, Као Джиян?
Джиян извърна глава и пресрещна погледа на другия. Сега ги разделяше само една длан разстояние. Чувстваше дъха на другия върху бузата си.
— П-п-плик…?
— Предложението, което ти направихме.
— А… — Джиян бръкна във вътрешния джоб на робата си, измъкна измачкания плик и му го подаде. Непознатият не го и погледна — просто го мушна в джоба си и му подаде друг.
— Давай. Отвори го. Това е новото ни предложение.
Джиян гледаше трупа на леглото, мъжа, който чакаше на вратата с нож в ръка, и се чудеше какво ли му кроят. Дали не беше вече мъртъв? Погледна запечатаното писмо, което държеше в ръка. Беше същото като онова, което му бе дал Чо Хсиян.
С треперещи ръце той отвори плика и извади сгънатия лист. Този път на него не беше написано нищо. Чисто бял лист — и нищо повече.
Де Вор се усмихна.
— Разбра ли, Као Джиян?
Джиян местеше поглед от единия към другия и се опитваше да измисли начин да се измъкне.
— Ами записът?
Непознатият се извърна — изобщо не обърна внимание на репликата му, сякаш тя нямаше никакво значение.
— Съжалявам за приятеля ти. Нямаше късмет, той просто не беше част от това. Сключихме сделката с тебе, Као Джиян.
Джиян усети, че отново се е втренчил в трупа. Непознатият забеляза погледа му и се усмихна.
— Давай, давай. Гледай го, щом искаш. Сега сигурно няма нищо против — отиде при леглото и отметна завивката. — Ела тук…
Гласът на непознатия прозвуча като команда — това накара Джиян да тръгне напред; после се разколеба — обля го вълна на отвращение, повдигаше му се.
Де Вор вдигна поглед от тялото.
— Озорихме се, докато го убием тоя твой приятел. Трябваше и двамата да се справяме с него. Наложи се Чу Хен, ей онзи там, да го държи, докато го подредя.
Джиян потръпна. Около бичия врат на Чен четири-пет пъти бе омотана жица, бяха я стягали, докато се бе врязала в плътта и бе потекла кръв. Но беше трудно да се прецени дали това е било причина за смъртта, или тежките удари по тила; удари, които бяха строшили черепа му като крехък порцеланов съд.
Той преглътна сухо, след това вдигна очи и срещна погледа на непознатия.
— Мъртъв ли съм?
Де Вор се изсмя — не жестоко, а сякаш наивната забележка наистина го развесели.
— Ти какво мислиш?
— Записът… — повтори той отново.
— Май не разбираш, а, Као Джиян?
Мъжът ХАН до вратата се разсмя, но рязко млъкна, когато Де Вор го изгледа.
Гласът на Джиян сега бе почти дихание.
— Какво да разбирам?
— Играта. Правилата й. Различните й нива. Нали виждаш, много взе да надигаш глава. Амбициите ти бяха над твоето равнище. Това е много опасно за дребосъче като тебе. Много си алчен.
Джиян потрепери. Същото бе казал и Чен.
— Ти… как да го кажа… стана ни неудобен.
— Забравете всичко. Моля ви! Аз…
Де Вор поклати глава.
— Съжалявам — каза тихо той. Гледаше Джиян почти с искрено съжаление. — Това не е възможно.
— Нищо няма да кажа. Заклевам се, нищо няма да кажа!
— Честна дума, а? — Де Вор се обърна и вдигна торбата от пода до леглото. — Ето. Толкова струва думата ти.
Де Вор му хвърли торбата. Джиян я улови и погледна вътре, после ужасен я метна на пода. Вътре беше главата на Чо Хсиян.
— Значи разбра? Това е просто необходимост. Трябва да жертваме това-онова. Заради играта.
— Играта?!
Но повече обяснения не последваха — Ножът просветна и се вряза дълбоко в гърба му. Као Джиян бе мъртъв, преди да успее да се свлече на пода.
В Дома на деветия екстаз, собственост на Му Чуа, бе настъпил часът за почивка и момичетата, проснати по кушетките в Стаята със зелените лампи, бърбореха и се смееха. Домът на Му Чуа бе много добър, чист публичен дом, макар и да се намираше под Мрежата, и работеше само за онези, които идваха тук по работа Отгоре.
