Колата беше голяма петместна лимузина; върху бежовите й знамена от изкуствена коприна бяха извезани стилизирани черни кучета — символ на триадата КУЕЙ ЧУАН. Десетимата носачи с обръснати глави бяха насядали край отсрещната стена и бърникаха в купичките, пълни с патисоева супа с фиде, а една очебийно открояваща се групичка бе застанала до колата; те бяха облечени в униформи в бежово и черно — това бяха ПЕН ПЕИ, бързите ками. Емблеми с цифри на гърдите сочеха положението им в йерархията на триадата.
Пренебрегвайки низшите носачи, Еберт се доближи до ПЕИ с най-малък номер. Той веднага се поклони ниско и удари чело о осеяния с боклук под на коридора.
— Давайте да вървим — безцеремонно нареди Еберт. Пусна една монета от 50 юана до главата на мъжа. — Ще получиш и още една, ако ни откараш дотам за двадесет минути.
Очите на ПЕИ се извърнаха към монетата, после се окръглиха и погледнаха нагоре, към Еберт.
— Както желаете, ваша светлост! — той се изправи, обърна се към носачите и излая няколко заповеди на местния поджин-мандарин, които никой от тримата млади войници не успя да разбере. Купичките със супа изтракаха на земята веднага, а мъжете побързаха да заемат позиция. Шестима ПЕИ се подредиха отпред. С извадени ками те щяха да разчистват пътя пред колата. Отзад тичаха останалите четирима ПЕИ и се оглеждаха за засади.
Еберт и Фест се качиха в колата, Аксел ги последва. На закрития със завеса вход спря и погледна пак приведените носачи с обръснати глави.
— Хайде, Хаавикко! — сръчка го нетърпеливо Фест. — Не искаш човекът да си изгуби заплатата, нали?
Аксел се мушна вътре и седна срещу Фест и Еберт.
— Защо го направи, Ханс? Няма защо да бързаме да се връщаме.
Еберт се усмихна.
— Трябва да държиш подобни типове на педал през цялото време, Хаавикко. За тях ще е добре да си направят едно хубаво дълго кросче — той погледна Фест и се разсмя. — Трябва да им видиш физиономиите на тия бунаци! Само тази гледка си струва хиляда юана!
Аксел го погледна за момент и сви рамене. На него това не му харесваше, но сигурно тук бяха свикнали. Точно така очакваха да се държат онези Отгоре.
Колата тръгна веднага и те потеглиха. Купето се люшкаше ритмично, а виковете на висшестоящите ПЕИ насърчаваха мъжете да тичат.
— Какво мислиш за това, Ханс? — попита Фест и се наведе да дръпне завесата и да погледне тичащите носачи. — Май генералът е откупил договора на бабанката.
Еберт се разсмя снизходително.
— Този човек е дивак! Първобитен тип! Казвам ти, от него не можем да очакваме друго освен неприятности!
Аксел сведе поглед. Не се обади преди, когато Еберт обиди Кар, но сега вече му писна от неговата арогантност.
— Казваш го само защото се изправи срещу тебе!
Еберт пламна от гняв.
— Ще го смажа! На бас, че ще го смажа!
Аксел се разсмя, вдигна очи и пресрещна погледа на Еберт.
— И как ще го направиш, Ханс? Ти ли командваш генерала?
Еберт прехапа устни, след това отмести поглед. В очите му просветна нещо застрашително.
— Не, но има и други, които мислят като мен.
Беше ясно, че има предвид Де Вор. За изненада на всички майорът май се дразнеше от големия също толкова, колкото и Еберт. В коридора пред апартамента на убития ХАН той ядно беше смънкал нещо по адрес на разни протежета, дето били въздух под налягане. Беше ясно, че никак не бе му харесало, че големият го е поправил по въпроса за КУАЙ.
— Кар ще бъде човекът на генерала — настоя Аксел. — Ще отговаря само пред него — той млъкна, после се почеса и добави. — Явно той има нужда от подобни хора.
Еберт се засмя подигравателно, но думите на Хаавикко го бяха засегнали. Обърна се ядосано настрани и измърмори под носа си:
— О, богове, какви глупаци слагат да ни командват!
Фест се наведе напред.
— Тихо, Ханс! Внимавай какво говориш!
Но Аксел го бе чул и побесня. Това му дойде твърде много.
— Да приема ли, че ставаше въпрос за генерал Толонен?
Еберт се обърна и го погледна в очите. Бе свил десния си юмрук, лицето му бе помръкнало от гняв.
— И какво от това, а, пуделчето ми? На теб пука ли ти какво говоря?
Аксел се изправи на седалката.
— Проява на неуважение е, най-меко казано. Забравяш какъв е твоят дълг и пред кого. Вземи си думите назад, Ханс Еберт, или ще бъда принуден насила да те накарам да го сториш!
И двамата млъкнаха, взирайки се един в друг. Колата се люлееше под тях. Еберт бавно се успокои, дишането му се нормализира. После той извърна лице и се изсмя.
— Начукай си го сам, Хаавикко — меко каза той.
Аксел веднага вдигна юмрук срещу Еберт, но Фест, предусетил бедата, бе застанал между тях. Отби удара с ръка, след това бутна Еберт към далечния край на купето.
— В името на боговете, Ханс, млъкни!
После се обърна към Хаавикко:
— Що се отнася до теб, Аксел Хаавикко, слушай ме сега внимателно. Не прощавам на Еберт току-що казаното, но и ти най-добре го забрави. Разбра ли?
— Да го забравя? Как да го забравя? То подкопава самата ни същност! Ако аз…
Фест грубо запуши с ръка устата на Хаавикко и го изгледа кръвнишки.
