Състояние на страх полностью

— И аз бих се съгласила с теб, ако и двете места бяха станали по-топли, макар и в различна степен. Само че имаме едно, което е станало по-топло, и друго, което е станало по-студено. А както видяхме, в Уест Пойнт — който е между двете — не е регистрирана никаква промяна в температурата.

— Ако не се лъжа, теорията за глобалното затопляне гласи, че някои места ще станат по-студени.

— Така ли? И защо?

— Не съм сигурен, но знам, че го четох някъде.

— Цялата атмосфера на Земята се затопля, а някои места стават по-студени?

— Нещо такова.

— Ако се замислиш върху това твърдение, то струва ли ти се логически издържано?

— Не — каза Евънс, — но както всички знаем, климатът е много сложна система.

— Което означава какво — за теб?

— Ами означава, ъъъ, че е сложна. Не винаги се държи така, както очакваме.

— Това със сигурност е вярно — каза Дженифър. — Но да се върнем на Ню Йорк и Олбъни. Фактът, че тези две места са толкова близо едно до друго, а температурните им записи са толкова различни, може да накара заседателите да се запитат дали не измерваме нещо друго, а не глобален ефект. Ще се съгласиш, че през последните сто осемдесет и пет години Ню Йорк се е разраснал до осеммилионен град, а прирастът в Олбъни е значително по-малък.

— Да — каза Евънс.

— А ние знаем, че ефектът на градския топлинен остров прави големите градове много по-горещи от заобикалящата ги провинция.

— Да…

— И този градски топлинен ефект има местен характер, който няма връзка с глобалното затопляне?

— Да…

— Е, кажи ми тогава — откъде знаеш, че повишаването на температурите в Ню Йорк е причинено от глобалното затопляне, а не просто от многото бетон и небостъргачи?

— Ами — Евънс се колебаеше. — Нямам отговор на това. Но предполагам, че е установено от специалистите.

— Защото ако градове като Ню Йорк стават по-големи и по-горещи отпреди, те ще повишат и средните глобални температури, нали така?

— Предполагам, че да.

— В който случай, с разрастването на градовете по целия свят, е възможно да бъдат регистрирани по-високи приземни температури, дължащи се само и единствено на урбанизацията. Без да е налице глобален атмосферен ефект.

— Сигурен съм, че учените вече са се сетили за това — каза Евънс. — Те могат да отговорят.

— Да, могат. Техният отговор е, че са намалили суровите данни, за да компенсират ефекта на градското затопляне.

— Ами, ето ви отговора.

— Моля? Евънс, ти си адвокат. Без съмнение знаеш какви усилия се полагат за неоспоримостта на доказателствата, представяни при един съдебен процес.

— Да, но…

— Целта е никой да не може да ги оспори.

— Да.

— Но в този случай доказателствата са суровите, необработени температурни данни. И те са компрометирани от самите учени, които твърдят, че глобалното затопляне по същество е криза от световен мащаб.

— Компрометирани ли? Та те са променени в посока надолу.

— Само че защитата ще зададе въпроса по друг начин — дали са били понижени достатъчно.

— Не знам — каза Евънс. — Всичко това ми звучи твърде специализирано. Струва ми се, че издребнявате.

— Не е така. Това е основен въпрос. Урбанизацията срещу парниковите газове като причина за нарасналите средни приземни температури. И защитата ще разполага с добър аргумент в своя полза. Както вече казах, няколко скорошни изследвания сочат, че измерените в големите градове температури са били намалени недостатъчно, за да се компенсира островният топлинен ефект16. Поне в едно изследване се казва, че половината от наблюдаваните температури се дължат единствено на използването на земята. Ако това е вярно, то глобалното затопляне през последното столетие е по-малко от три десети от градуса. Това едва ли може да се нарече криза.

Евънс не каза нищо. Опитваше се да изглежда интелигентен за пред камерите.

— Разбира се — продължи Дженифър, — това изследване може да се оспори. Но основното остава — промениш ли веднъж данните, вече си открит за нападки относно коректността на измененията. А това е в полза на защитата. А още по-голямо тяхно преимущество е, че сме допуснали данните да бъдат променени от същите хора, които ще извлекат най-голяма полза от промяната.

— Казваш, че климатолозите са действали неетично?

— Казвам, че не е добре да оставиш лисицата да пази кокошарника. Такива процедури никога не се допускат в медицината например, където експерименталните проекти са двойно анонимни и това е задължително.

— Значи казваш, че климатолозите действително са неетични.

— Не, казвам, че има основателна причина за съществуването на двойно анонимните процедури. Виж — всеки учен има някаква идея какъв ще е резултатът от експеримента му. Иначе изобщо не би го провел. Има очаквания. Само че очакванията действат по тайнствен начин — и напълно подсъзнателно. Запознат ли си някое от изследванията на научната субективност?

— Не. — Евънс поклати глава.