— Чудесно, само това исках да знам, синко. Просто разпитвам хора от списъка. Мръсна работа, но някой трябва да я върши — той пак ми намигна и тръгна към колата си.
— Няма ли да влезете? — попитах аз и кимнах към „Авалон“.
— Няма нужда, няма нужда.
Детектив Муни, който досега беше мълчал, прошепна нещо настоятелно на ухото на О’Тул. О’Тул махна раздразнено с ръка, но каза:
— И още нещо, носи ли баща ти някога шапка? Мека шапка. — Той извади снимка на шапка от джоба си. — С такава форма — и я посочи с пръст.
Въздъхнах с облекчение.
— Не, никога. Той няма шапка.
О’Тул погледна Муни със самодоволно изражение.
— Добре, това е всичко, ще тръгваме.
— Но защо питате за онзи уикенд, за баща ми и за някаква шапка?
Той се почеса по носа.
— Текущо разследване, но сега няма защо да се тревожиш. Тръгвай!
Той натисна клаксона и те потеглиха.
Търсеха друг мъж — мъж, който носеше шапка. Не беше нужно да лъжа. Но татко беше виновен за нещо — може би беше излязъл онази нощ по друга причина. Почти с облекчение помислих, че може би има извънбрачна връзка и гривната е на любовницата му Марни. Никъде в статиите не се споменаваше името, изписано на гривната и човек би предположил, че ще е името на собственичката ѝ — Ани. Тъй че Марни сигурно беше уличницата, с която се виждаше татко. Това беше по-добре от… онова, което беше станало с изчезналата проститутка, каквото и да бе то. Възелът в стомаха ми се отпусна.
Мама кроеше плат на масата в кухнята, когато влязох.
— Мамо — казах весело, когато влязох. — Татко не е заподозрян. Те търсят мъж с шапка!
Тя не вдигна поглед.
— За какво говориш, скъпи?
— Отвън имаше двама детективи, единият ме разпитва за онази нощ, за която разпитваха и татко, но те търсят мъж с шапка.
Тя се усмихна мило.
— Мили боже, полицай да те разпитва! Какво му каза?
— Казах му, че с татко сте били тук, когато съм се прибрал и че татко дори няма шапка.
Тя се разсмя.
— Това е нелепо — да разпитват ученик.
— Надявам се да го хванат.
— Кого?
— Мъжът с шапката!
Потърсих в хладилника сирене и отрязах две дебели филии хляб.
— Остави си място за вечеря — каза мама.
Как пък не. Бях облекчен, че повече нямаше нужда да мисля за това момиче. След като хвърлеха вестниците, аз ги вадех от боклука и изрязвах статиите за изчезналата жена. Беше необичайно, че напоследък татко купуваше всички вестници — включително онези, които твърдеше, че презира. В нашата къща обикновено не четяхме „Сънди Уърлд“. Отначало имаше само информация къде е видяна за последно, описание на облеклото ѝ, но в по-късните статии се намекваше за долнопробния ѝ начин на живот. Четях ги внимателно нощем, гледах кривозъбата ѝ усмивка, безформената ѝ устна и отчаяно се опитвах да отхвърля мисълта, че баща ми може да е замесен. Прерових бюрото в кабинета му, търсейки доказателства, че има любовница, но всъщност търсех връзка между него и Ани Дойл. Не знам какво очаквах да намеря. Снимка? Името ѝ в папката с някое дело? Беше абсурдно и го знаех. Проститутките не дават нито разписки, нито визитни картички.
Бях сънувал кошмари, в които правех секс с Ани в някакво изкривено подобие на стаята на Хелън и други, в които я мушках яростно със сребърния нож за писма на татко, а после виждах лицето на мама и се събуждах облян в пот и изпълнен с чувство на вина. Сега бях свободен от всичко това.
Докато след два дена не забелязах празно място на рафта, където, откакто се помня, стоеше старата шапка на дядо. Попитах мама къде е.
— Мисля, че баща ти най-после я изхвърли — каза тя разсеяно и целият изживян страх и тревогата нахлуха отново в сърцето ми.
Нервно попитах татко дали е изхвърлил шапката.
— Защо искаш да знаеш? — беше първият му въпрос, преди да каже с треперещ глас, че не знае какво е станало с нея.
Знаех със сигурност, че лъже.
Не направих нищо с тази своя увереност. Плашех се от онова, което означаваше тя. Бях излъгал полицията и също можех да вляза в затвора. Какво беше направил той с жената? Знаех, че сме фалирали, но ако е искал да отвлече някого, не трябваше ли да избере някой богаташ? А и не ми се виждаше толкова отчаян. И къде бяха исканията за откуп? ИРА бяха отвлекли човек, но всички знаеха, че това е работа на ИРА, а и те бяха отвлекли богаташ — чуждестранен индустриалец. Баща ми не беше глупак. Това ме наведе на мисълта, че може би Ани Дойл е имала проблем с ИРА или някоя престъпна банда и татко ѝ е дал пари, за да замине в чужбина под нова самоличност. Татко е помогнал на млада жена в беда. Не беше ли това по-вероятно? Но ако беше така, защо полицията не знаеше? Може би защото случаят е бил толкова деликатен, че само съдията можеше да знае. Опитвах се да вярвам в тази версия, защото колкото и невероятно да звучеше тя, алтернативите бяха твърде ужасни, за да ги обмислям.
През следващите седмици направих всичко възможно, за да не се виждам с Хелън, но тя ми звънеше редовно, уж за да се увери, че не съм казал за секса.
— Не искам да ме мислят за уличница.
Не ѝ казах, че момчетата от класа ми я наричаха така, преди още да бяхме имали полово сношение.
И продължи:
