Мама ми чете конско, щяла да ме държи под око, за да се убеди, че ще наваксам пропуснатото през коледната ваканция.
— Разбира се, вината е моя. Беше ми ясно, че не е стока, още като чух за нея. Трябваше да прекратя това още тогава.
Успях да позвъня на Хелън и се опитах да ѝ обясня, че трябва да караме малко по-полека.
— Я стига! — рече тя. — Ти мъж ли си или мишка?
Не ѝ отговорих.
Мама се тревожеше, защото татко внезапно започна да изглежда стар и болен. Опитвах се да не мисля за това, но не можех да се успокоя. Мама каза, че трябва да бъдем внимателни с него и да се опитаме да не го натоварваме излишно. Довери ми, че имаме сериозни финансови проблеми, които той отказвал да обсъжда с нея. Съобразявах се с нейната загриженост, настоявах, че умалелият блейзър още ми става и няма смисъл да ми купуват нов за оставащите пет месеца до края на учебната година. Тя призна, че просто не можем да си купуваме онова, което ни е нужно.
Преди не бях виждал баща си да се поддава на преживявано напрежение. Стресът и депресията бяха слабости на майка ми. Когато той продължи да линее, осъзнах, че може би аз съм единственият, който знае причината за отпадането му.
Навърших осемнайсет години на Коледа. С Хелън си разменихме подаръците предишната вечер, когато тя дойде в „Авалон“. Каза, че съм бил лесен, защото трябвало да ми купи само един подарък за рождения ден и Коледа. Беше фланелка с надпис „Междузвездни войни“ (вече бяхме гледали „Империята отвръща на удара“), но не посмях да я премеря пред нея. Както очаквах, се оказа твърде малка. Аз ѝ купих обици от парченца цветно стъкло. Тя каза, че били прекрасни, а и без друго смятала да си пробие ушите.
Опитвах се пак да си изпрося секс от Хелън, но тя каза, че е загубила интерес. Ръката ми почервеня от плясканията ѝ. Това е моят траен спомен от Бъдни вечер онази година — аз я умолявам, а тя ме пляска.
Големият ден започна като нормален семеен празник. Хапнахме в трапезарията, а не в кухнята. Имаше ленена покривка и кристални чаши, а татко — за пръв път от… ами от „онзи случай“, се опита да бъде в добро настроение. Преструваше се на весел и радостен, чете същите тъпи шеги, които чувахме всяка година, от опаковките на коледните бисквити. Похвали храната и макар да виждах колко се дразни, не ми направи забележка, като видя колко си сипах. Реших да се възползвам от амнистията по случай рождения си ден и Коледа, и изядох цяла кутия бонбони. Никой от нашите не възрази.
Отворихме подаръците си. Между другите неща получих албума с най-големите хитове на Род Стюарт, който много исках. Бях купил на мама талисман за гривната. Правех го всяка година. Беше миниатюра на балерина. Мама е учила балет като млада и е можела да учи в Лондон като тийнейджърка, но отказала, защото се бояла, че ще ѝ бъде мъчно за дома. Тя никога не ходеше на почивки. Не издържаше да бъде далече от „Авалон“ за повече от ден. На дванайсет години я бяха рисували в стила на Дега как се упражнява на станката и голямото платно в рамка от розово дърво висеше над камината. Тя още упражняваше балетни стъпки и всяка сутрин правеше упражнения за разтягане пред огледалото в стаята за танци. Хареса новия талисман, но аз бях сигурен, че ще е така. На татко подарих книгата
— Благодаря, синко, много мило.
Изглеждаше наистина трогнат и започнах да изпитвам нещичко към него и да се чудя дали пък нещата няма да се оправят. И тогава си помислих как ли минава Коледа в дома на Ани Дойл, представих си как майка ѝ, баща ѝ и сестра ѝ гледат празното място на коледната трапеза. Знаех, че за тях празникът не е весел.
Татко искаше да подчертае, че ставам на осемнайсет години и произнесе хубава реч за това, че вече съм мъж и скоро ще тръгна по света, следвайки собствените си решения, но че той е сигурен, че ще се гордеят с мен. Мама не одобри онази част за тръгването ми по света, но ми наля малка чаша вино — първата ми законна чаша алкохол, а после ми даде допълнителен подарък, като подчерта, че е лично от нея. Приличаше на кутия за бижута, но когато отворих капака на панти, в нея имаше златен бръснач, поставен в кадифено ложе. Бил семейно наследство — на баща ѝ.
Знаех, че за нея това е много важно и иска да е така и за мен, но баща ми не се удържа.
— За бога, Лидия, това е абсурдно! Лорънс още не се бръсне! — каза той подигравателно. — Той изостава в развитието си, нали, момче?
Беше вярно, че още не ми трябваше бръснач, но бях напълно развит във всяко друго отношение и много се изкушавах да му кажа, че съм правил секс. Мама набързо се опита да успокои ситуацията, но реферските ѝ способности бяха почти нулеви.
— И да не му трябва сега, скоро ще му потрябва — каза тя бодро и стисна баща ми под лакътя.
Той се противи известно време, но накрая се измъкна с думите:
— Да, да, разбира се.
После закачливо ме тупна по рамото, по мъжки. Опитах се да не трепна — не заради болката, а заради неискреността.
