— Това е нещо, което трябваше да отметна, разбираш ли? Исках да разбера защо е цялата врява.
Усещах разочарованието ѝ. Предполагам, че ако беше решила да се отърве от девствеността си, едва ли бих бил първият ѝ избор. И колкото и да беше неприятно това прозрение, си задавах въпроса дали други момчета са я отхвърляли, преди да избере мен. Но после се зачудих дали някое момче от моя клас би отказало секс с което и да било момиче. Явно все пак ме беше избрала. Горката Хелън.
— Съжалявам — казах ѝ първата вечер, когато за пръв път говорихме по телефона след онази нощ.
— Боже, не, аз не съжалявам, не трябваше да… Аз просто… Да не говорим повече за това.
— Добре.
Настъпи пауза и после трябваше да попитам, защото държах да знам.
— Сега гадже ли си ми?
— Искаш ли да бъда?
Говореше недоверчиво. Какво трябваше да отговоря?
— Ами, предполагам…
— Чудесно, това е чудесно.
Гласът ѝ прозвуча по-весело. Не знаех какво да кажа.
— Още ли си там?
— Да.
— Значи мога да те наричам мое гадже? И не е нужно да…
— Какво? Никога ли?
— Може би… Някой път, но не скоро… Става ли?
— Добре… Лека нощ.
— Ще се видим ли утре?
— Да, вероятно.
— Лека нощ.
Би трябвало да отпразнувам факта, че си имам гадже, дори да беше просто Хелън, но се боях да се доверя на някого. Ако изкажех страховете си, това щеше да ги оправдае и да ги материализира. Хелън стана досадна и натрапчива. Беше параноична и твърдеше, че я използвам само за секс. Кълнеше се, че ако кажа на някого, че сме го правили, ще разкаже на всички колко е малък пенисът ми и че дори да беше голям, шкембето ми пак щеше да го скрива. За по-добро първо гадже не можех и да мечтая.
Хелън идваше в „Авалон“, често неканена.
— Да му се не види! Колко голяма е шибаната ви къща! — каза тя, когато дойде за първи път.
Изшътках ѝ и я помолих да се държи възпитано пред родителите ми. Тя си посъбра малко езика, но си личеше, че не ѝ пука какво мислят хората за нея. Знаех, че не беше направила добро впечатление на мама и татко. Мама се държеше хладно и въздържано в нейно присъствие, поддържаше насила учтив разговор, а после излизаше от стаята. Веднъж татко хвана Хелън да си отсипва водка в малко шише от лимонада. Поех вината и казах, че идеята е била моя. В друг случай би се вбесил от подобно нещо, но тогава просто се отдалечи, мърморейки. Сигурен съм, че смяташе Хелън за луда тийнейджърка, но може би изпитваше облекчение, че си имам гадже. Доколкото знам, не каза на майка ми за водката. А на Хелън не ѝ пукаше.
Коледната ваканция започна на деветнайсети декември. Не беше точно удоволствие да не съм на училище. От една страна, не държах да срещам мъчителите си, но от друга съдилищата бяха затворени и татко си беше повече у дома. Около него се изнервях. От вечерта, когато полицаят беше дошъл вкъщи, бях престанал да си пиша домашните и да преговарям. Изобщо не учех, обсебен от мисълта, че вероятно живея с лъжец и убиец.
Обмислях дали да не подправя бележките си. Доста ме биваше в това. В старото ми училище го правех за приятели, но в „Сейнт Мартин“ бързо предложих тази услуга, за да избегна побоите. Веднъж ме накараха да подправя банкнота от десет паунда, но после ме набиха, защото фалшификацията се оказа неуспешна, както ги бях предупредил. Реших да не лъжа за оценките, но се притеснявах как ще реагира баща ми.
Вече го бях разочаровал с това, че не бях спортна натура и не обичах нито ръгби, нито голф. Веднъж ме беше принудил да премина осемнайсет дупки на голф в неговата компания. Никога не съм знаел как да разговарям с него и не можех да пратя топката на повече от три метра. Тогава го изложих и пред приятеля му. Беше състезание на бащи и синове, несъмнено предложено от приятеля му, който членуваше в по-лъскав голф клуб от татковия. Синът му беше доста по-малък от мен, но аз се изложих, като припаднах на четвъртия начален удар и трябваше да бъда прибран с количка за голф и върнат в помещението на клуба. Когато проклетият Пади Кери извърши своето злодеяние, татко беше принуден да се откаже от членството в голф клуба, като заяви, че нямал време. Всяко зло за добро.
Но оценките ми винаги са били отлични. Последното, което бе необходимо на баща ми, беше още една причина да се вбесява. А и не бях сигурен дали щях да съумея да се овладея, ако това станеше. Мама щеше да се опита да омаловажи всичко и да изтъкне, че петиците и четворките също са добри оценки.
Връчих синия плик на баща ми още на първия ден от празниците, за да приключа с цялата история. Той го отвори разсеяно, докато аз чаках нервно, но след като прегледа написаното, изобщо не изглеждаше ядосан.
— Къде са шестиците? Отпуснал си се — каза той.
После мама го взе.
— Боже, Лорънс! — възкликна тя, след като прочете всичко. — Не е трагедия, скъпи, но какво е станало с теб? — и преди да успея да ѝ отвърна, добави: — Заради онова момиче е. То те разсейва. Когато е край теб, нищо не вършиш.
— Тя се казва Хелън — промърморих.
— Не отговаряй на майка си! — изръмжа вероятният убиец/похитител, но после излезе от стаята и повече не каза нито дума по въпроса.
