Но явно не беше. На пода имаше дюшек и пухена завивка пред телевизор с изключен звук. Около него се виждаха пакети с чипс, купи с мюсли, кутии от кейк и празни бутилки от бренди.
— Лорънс, какво става?
Той ме придърпа към себе си, сложи глава на рамото ми и заплака. Бях стъписана.
— Какво има? — прегърнах го и се опитах да изстискам болката от него.
— Не мога… Майка ми… — изхлипа той.
Усетих мирис на алкохол и стара пот.
— Трябва да вземеш душ и да си почистиш дрехите. Ще направя чай.
Той кимна и тръгна към банята. Порових в куфара на пода, намерих чиста кърпа и я окачих на релсата сред издигащата се пара. Отидох в кухнята, която беше отрупана с мръсни чинии и празни кутии от храна. Започнах да мия и да чистя, колкото можех. Той явно се беше изнесъл набързо, защото нямаше кърпи или гъби за миене — само няколко стари нащърбени чинии и глинени съдове, останали от времето на баба му.
Винаги съм знаела, че Лорънс е чувствителен и може да бъде емоционален, но се чудех какво може да е станало, за да предизвика този внезапен срив.
Той се появи гладко избръснат и аз му дадох чисти дрехи. Докато се обличаше, той се обърна, сякаш се срамуваше.
— Лар, каквото и да е станало, знаеш, че те обичам, нали? Това все още значи нещо.
— Много съм уморен — каза той. — Искам само да спя.
— Спомена за майка си…
— Не мога да говоря за това. Не искам никога вече да я виждам.
— Но тя те обича. Винаги си казвал, че твърде много те обича.
— Моля те, не ме питай за нея. Просто не мога.
— Ще дойдеш ли при мен за няколко дни? За колкото искаш.
Той наведе глава.
— Аз не те заслужавам. Наистина не те заслужавам.
Лорънс ме остави да шофирам, защото не беше изтрезнял и когато стигнахме в моя апартамент, веднага си легна и спа дванайсет часа.
Никога не ми каза за какво се е скарал с майка си, но то му повлия много. Не можех да си представя какво го е разстроило толкова, но трябва да призная, че някаква част от мен изпита облекчение. Той беше привързан към нея по начин, който дори колегите му намираха за странен. Те се шегуваха с това, а той винаги малко се притесняваше, че живее при нея. Остана при мен една седмица и се върна на работа. Приятелката му Хелън взела нещата, от които се нуждаел, от къщата на майка му, докато аз летях до Мадрид за снимки за реклама на червило. Когато се върнах, той се беше нанесъл окончателно в къщата. Беше отишъл в „Авалон“ с камион под наем, за да вземе легла, старинни канапета, отделни столове, маси, килими, пердета и сервиз за хранене — все неща, което не се използвали и нямало да липсват на никого. Каза, че прашасвали на тавана им от години. Помогнах му да разопакова кашони с книги и плочи, да окачим картини и пердета. Запознах се с приятелката му Хелън, когато един ден тя донесе още дреболии. Лорънс беше отишъл до железарията за боя.
— Значи вие сте тази.
— Моля?
— Не ме разбирайте грешно, той трябваше да се изнесе преди години, но майка му е много уязвима в момента.
— Мисля, че разговорът ни започна зле. Здравей, аз съм Карън.
— Аз съм Хелън. Бях първото му гадже.
Изглеждаше напориста и неприятна. Насочи ме към дневната и се огледа.
— Познавах баба му, на която беше тази къща. Стара пушка.
— Искаш ли чаша чай?
— Нанесе ли се вече тук?
Притесних се. Исках да бъда учтива, но осъзнах, че говоря така, сякаш къщата е моя.
— О, не, само помагам на Лорънс, но чаят е готов.
— Чудесно.
Тя остави кашоните пред телевизора и седна на фотьойла на Лорънс.
Положих усилие да бъда любезна.
— Как е майка му? Знам, че са се скарали, но не знам защо.
Хелън присви очи.
— Не ти ли каза? На мен също, но предполагам, че е защото се е изнесъл. Майка му е луда, но все пак мисля, че би трябвало поне да говори с нея. Нищо не му струва да вдигне телефона. Ходя там всеки втори ден. Лорънс ми плаща да я наглеждам, но тя не яде и почти не спи. Отказва да говори с Малкълм. Чувала ли си за Малкълм? Психиатърът. Казва, че ако нещо не се промени скоро, ще трябва да я вкарат в клиника.
— Боже, нямах представа, че е толкова зле.
— Тя спи в леглото му, за Бога. Лорънс трябва да отиде да я види. Мен не слуша. Да, тя е луда за връзване, но не е често спрямо нея. Тя непрекъснато плаче и казва, че има само него. Няма да му струва толкова много да я посещава веднъж седмично.
— Той също беше разстроен от спора им — много разстроен.
— И нямаш представа за какво е бил?
— Никаква.
— Може да е бил за теб.
— За мен?
— Да, че е избрал теб пред нея. Трябва да му кажеш да иде да я види.
— Никой не го кара да избира. Ще му кажа да отиде.
Тя се облегна назад.
— Е, откога ходиш с Лар?
— От няколко месеца.
— Така ли? Как се запознахте?
Въпросите ѝ бяха груби и нахални, но нямаше да се преструвам.
— Баща ми получаваше помощи от неговия офис.
Хелън се усмихна.
— На Лидия няма да ѝ хареса.
— Лидия?
— Майка му. Тя е патологичен сноб.
— Няма да ѝ хареса и че се разделих със съпруга си.
— Проклятие! Сериозно? Нищо чудно, че са се карали.
Хелън постоя още малко, за да изчака Лорънс. Говорихме достатъчно учтиво, но усещах, че не ме харесва много. Накрая трябваше да си тръгне.
