— Той е бил „чудовището“ — обясни Ева. — От бележката „Той е чудовище, какво съм сторила?“. Започнал да я опипва, когато взели да й растат гърди, и стигал все по-далече и по-далече. Не успял да държи ръцете си далече от нея дори на собствената й сватба. Завел я в някаква пуста част от къщата. Казал й, че изглежда толкова секси в булчинска рокля, че не можел да се владее. Че не може да понесе мисълта, че го напуска. Започнал да я опипва и тя откачила.
— Страхотно семейство! — изпъшка Ерлендур.
— Знаех, че от време на време се друса, защото ме е молела да й намирам стока. В онзи ден обаче превъртяла напълно и отишла при Еди. Оттогава не е излизала от онази дупка.
Ева Линд замълча.
— Мисля, че майка й е знаела — каза след малко. — През цялото време е знаела. Но не е направила нищо. Къщата им била толкова хубава. Имали много коли…
— Момичето не иска ли да отиде в полицията?
— Да бе!
— Защо?
— Да премине през всичко това заради тримесечна условна присъда, ако някой изобщо й повярва? Я стига!
— А какво ще прави?
— Ще се върне при онзи тип, съпруга й. Мисля, че го харесва.
— Тя обвинява себе си, нали?
— Объркана е.
— Защото е написала „Какво съм сторила?“. Поела е вината върху себе си.
— Не е чудно, че се чувства зле.
— Перверзните типове винаги са най-щастливи и доволни. Усмихват се широко, сякаш няма какво да им тежи на съвестта.
— Повече не ми говори по този начин — настоя Ева. — Никога повече!
— Дължиш ли пари на още някого, освен на Еди? — попита Ерлендур.
— На още неколцина. Но Еди е основният проблем.
Телефонът отново иззвъня. Момичето в спалнята се размърда, огледа се наоколо и стана от леглото. Инспекторът се чудеше дали да вдигне. Чудеше се дали изобщо да ходи на работа. Може би трябваше да прекара деня с Ева Линд. Да бъдат заедно, да я заведе на лекар и да видят на видеозон ембриона, ако въобще можеше да се нарече ембрион. Да разберат дали всичко е наред. Просто да бъде до нея.
Но телефонът не спираше да звъни. Момичето бе излязло в коридора и се оглеждаше объркано наоколо. Извика, за да разбере дали има някой в апартамента, и Ева Линд й отвърна, че са в кухнята. Ерлендур стана и поздрави девойката на излизане от кухнята. Не получи отговор. Злополучната булка огледа кухнята и бъркотията, която полицаят бе сътворил, и го изгледа накриво.
Най-накрая инспекторът реши да вдигне слушалката.
— На какво миришеше в апартамента на Холберг? — чу в ухото си. Трябваше да мине известно време, докато разпознае гласа на Марион Брием.
— На какво ми е миришело ли? — повтори недоумяващо.
— Каква беше миризмата в апартамента на Холберг? — повтори Марион.
— Неприятна миризма, като в мазе — отвърна инспекторът. — Миризма на влага. Воня. Не мога да я определя точно. Като от коне, може би.
— Не са били коне — отвърна Брием — Прочетох повече за Нордурмири и говорих с един приятел водопроводчик, той ме насочи към друг водопроводчик, а после говорих с трети и четвърти…
— Защо точно с водопроводчици?
— Цялата история е много интересна. Не ми каза за отпечатъците по снимката — в гласа на Марион пролича нотка на обвинение.
— Да — каза Ерлендур. — Още не съм се захванал с тях.
— Чух за Гретар и Холберг. Гретар е знаел, че момичето е било дъщеря на Холберг. Може би е знаел и нещо повече.
Инспекторът се замисли.
— Какво намекваш?
— Знаеш ли кое е най-типичното за Нордурмири? — попита Брием.
— Не — отвърна Ерлендур; беше му трудно да проследи мисълта на Марион.
— Толкова е очевидно, че навремето съм го подминал.
— И какво е то?
Бившият полицай замълча за момент, сякаш за да придаде допълнителна тежест на думите си.
— Нордурмири означава „северно блато“.
— Да, знам, но какво общо има това?
— Къщите са построени върху блатиста почва.
Сигурдур Оли бе изненадан — жената, която му отвори, знаеше защо е дошъл, още преди да й обясни. Стоеше пред поредната врата, но този път на триетажен блок в Графарвогур. Едва се бе представил и обяснил наполовина повода за посещението си, когато жената го покани вътре и добави, че го е очаквала.
Беше рано сутринта. Навън пръскаше ситен дъжд и есенен мрак бе покрил града, сякаш за да заличи всяко съмнение, че съвсем скоро ще дойде зимата и ще стане по-мрачно и студено. По радиото определиха периода като най-дъждовния от десетилетия насам.
Жената предложи да вземе палтото му. Той й го подаде и тя го окачи в гардероба. Мъж на нейната възраст излезе от кухнята и поздрави госта, подавайки му ръка. Двамата съпрузи бяха на около седемдесет и носеха анцузи и бели чорапи, сякаш се готвеха да излязат, за да потичат. Детективът бе прекъснал сутрешното им кафе.
Апартаментът беше много малък, но уютно обзаведен — имаше малка баня, кухничка, хол и просторна спалня. Вътре бе ужасно горещо. Сигурдур Оли прие да изпие чаша кафе и помоли за малко вода. Гърлото му бе пресъхнало още щом прекрачи прага. Тримата си размениха няколко думи за времето, но накрая полицаят изгуби търпение.
— Имам чувството, че сте ме очаквали — каза той, отпивайки от кафето си. Беше воднисто и ужасно на вкус.
