— Този вид сутеренни жилища са много характерни за Нордурмири. Първоначално в мазетата е нямало апартаменти, ала собствениците им са ги преустроили, направили са кухни и стаи и са ги превърнали в място за живеене. Преди това тези мазета са служели като места, където се е вършела работата за
Двамата поклатиха глави.
— Вярно, вие сте твърде млади — нарочно каза инспекторът, знаейки, че това ще ги подразни. — В мазетата като това са живеели прислужничките в домовете на богаташите. Тук са били стаите им. Имало е също и перално помещение, стая за приготвяне на саздърма и готвене, килери, бани, неща от този род…
— Сигурно е приятно да живееш в тресавище — саркастично отбеляза Сигурдур Оли.
— Ще ни кажеш ли нещо важно, или не? — попита Елинборг.
— Основите под тези мазета… — продължи Ерлендур.
— Това ще е нещо ново — подметна детективът на колежката си.
— … са точно от този тип — продължи инспекторът, без да позволи остроумията на Сигурдур Оли да прекъснат мисълта му. — Ако говорите с някой водопроводчик, както е направил Марион Брием…
— Откъде се взе изобщо този Марион Брием? — попита детективът.
— … ще ви каже, че водопроводчиците са викани често в Нордурмири, за да оправят проблеми, които може да са се появили години, дори десетилетия след като къщите са били построени на мочурливата почва. Такива проблеми не възникват навсякъде, но на някои места могат да се видят отвън на къщите. Много от сградите са с каменисто покритие и там, където камъните свършват, може да се види голата стена на къщата над земното ниво. Ивица, дълга трийсетина или шейсетина сантиметра. Важното е, че земните пластове под къщите се свличат надолу.
Ерлендур забеляза, че колегите му бяха спрели да се смеят.
— В бизнеса с недвижими имоти това се нарича скрит дефект и подобни проблеми са трудни за разрешаване. Когато къщите потъват надолу, тежестта им притиска тръбите на канализацията и те се пукват под пода. Без да разбереш, основите ти започват да се пълнят с нечистотиите от тоалетната. Може да не го разбереш с години, защото бетонът спира миризмата. Но се образува мухъл, тъй като в повечето стари къщи отводнителният канал за топлата вода е свързан с канализационната тръба и когато топлата вода протече долу, парата се издига над повърхността. Така се деформира и паркетът.
Инспекторът забеляза, че вече бе успял да прикове цялото им внимание.
— И Марион ти е казал всичко това? — попита Сигурдур Оли.
— За да се разреши проблемът, трябва да се разбие пода и да се стигне до основите, за да се поправи спуканата тръба — продължи Ерлендур. — Водопроводчиците казали на Марион, че понякога, когато пробиват пода, отдолу намират кухини. Основната плоча е доста тънка на места и отдолу има въздух. Земните пластове потъват с по половин, а понякога и с цял метър заради мочурливата почва.
Сигурдур Оли и Елинборг се спогледаха.
— Значи и тук има кухина под пода? — попита полицайката, потропвайки с крак по подовата настилка.
Инспекторът се усмихна.
— Марион успя да намери водопроводчика, който е идвал в къщата в годината на националния фестивал. Всички помним тази година и водопроводчикът си спомня ясно, че е идвал тук заради влага, избила по пода.
— Какво се опитваш да ни кажеш? — попита детективът.
— Водопроводчикът пробил пода. Основната плоча тук не е много дебела и на много места отдолу е кухо. Човекът си спомня добре посещението, защото бил шокиран от обстоятелството, че Холберг не му позволил да довърши работата си.
— Как така?
— Водопроводчикът пробил пода и поправил тръбата, но след това Холберг го изхвърлил и му казал, че ще довърши сам. И го направил.
Възцари се мълчание, нарушено от възклицанието на Сигурдур Оли:
— Ах, този Марион Брием!
Той продължи да повтаря името отново и отново, опитвайки се да си го спомни. Ерлендур беше прав. Бе прекадено млад, за да помни Марион от годините му в службата. Повтаряше името, сякаш беше някаква загадка, след което изведнъж спря, замисли се и попита:
— Я почакай! Кой е този Марион Брием? Що за име е това? Това жена ли е, или мъж? — Сигурдур Оли отправи въпросителен поглед към инспектора.
— Понякога и аз се чудя — отвърна възрастният полицай и извади мобилния си телефон.
Следователите започнаха с махането на подовата настилка във всички помещения, включително в банята и килера. Отне им цял ден, за да получат необходимото разрешение за операцията. Ерлендур разговаря надълго и нашироко с полицейския комисар, който се съгласи, макар и неохотно, че имат достатъчно основания да разбият пода в апартамента на Холберг. Процедурата бе ускорена заради извършеното убийство в сградата.
Инспекторът представи разкопаването като тясно свързано с търсенето на убиеца на Холберг и загатна, че Гретар може да е още жив и да е предполагаемият убиец. Полицията щяла да има двойна полза от разкопаването. Ако подозренията на Марион Брием били верни, щели да изключат Гретар като заподозрян и да разрешат загадката за човек, изчезнал преди повече от половин век.
