Думите им се изгубиха в глухите удари, които отекнаха между голите стени. Съдебният експерт извади тапи за уши от черна чантичка с размерите на малък куфар и си ги сложи, след което вдигна една от малките електрически бормашини и я включи. Натисна копчето няколко пъти, за да я изпробва, и започна да пробива пода. Шумът бе оглушителен и останалите следователи също си сложиха тапи за уши. Ставаше твърде бавно. Твърдият бетон едва се забели. Експертът поклати глава и спря.
— Трябва да пуснем в действие трактора — отбеляза той. Цялото му лице бе покрито от ситен прашец. — И донесете пневматичната. Ще ни трябват и маски. Чия изобщо беше тази брилянтна идея? — изсумтя ядосано той и се изплю на пода.
— Холберг едва ли е разполагал с пневматична бормашина, за да пробие пода — отбеляза след малко Рагнар.
— Не се е наложило — отвърна Ерлендур. — Водопроводчикът е пробил дупката вместо него.
— И смяташ, че го е пуснал направо долу ли?
— Ще разберем. Може би му се е наложило да направи нещо допълнително за основите. А може и всичко това да се окаже едно недоразумение.
Инспекторът излезе на чист въздух. Сигурдур Оли и Елинборг седяха в колата и ядяха сандвичите, които детективът беше купил от най-близкия павилион. Хотдогът на Ерлендур го чакаше на таблото. Той го изгълта лакомо.
— Ако намерим тялото на Гретар тук, това с какво ще ни помогне? — попита полицайката и инспекторът си избърса устата.
— Ще ми се да имах отговор на този въпрос — отвърна той замислено.
В този момент началникът на отдела почука силно на прозореца, отвори вратата и помоли Ерлендур да дойде за малко с него. Сигурдур Оли и Елинборг също излязоха от колата. Началникът се казваше Хролфур и този ден бе излязъл в отпуск по болест, но изглеждаше здрав като бик. Беше изключително дебел и дрехите, които носеше, не му помагаха да го прикрие. Вял и летаргичен, той рядко имаше принос в разследванията и всяка година излизаше в болнични, които продължаваха със седмици.
— Защо не съм уведомен за тези операции? — попита той, видимо ядосан.
— Защото бяхте болен — отговори му Ерлендур.
— Глупости! — изсумтя Хролфур. — Не си мисли, че можеш да ръководиш отдела както си искаш! Аз съм ти началник. Трябва да говориш първо с мен, преди да пуснеш глупавите си хрумвания в действие.
— Но аз мислех, че сте болен! — повтори инспекторът, като се престори на учуден.
— И как изобщо ти мина през ума да заблудиш полицейския комисар? — изсъска шефът му. — Как ти хрумна, че под пода има труп? Не разполагаш с никакви доказателства. Абсолютно нищо, освен някакви глупости за основи и някаква си миризма. Да не си се побъркал?
Сигурдур Оли се приближи колебливо към тях.
— Търси те една жена и мисля, че е важно, Ерлендур — каза му той, подавайки му телефона, който инспекторът бе оставил в колата. — Казва, че разговорът е личен, и е много развълнувана.
Хролфур се обърна към детектива и му нареди да се разкара и да ги остави насаме.
Ала Сигурдур Оли не си тръгна.
— Трябва да говориш с нея, Ерлендур, и то веднага! — настоя той.
— Какво означава това? Държите се, все едно не забелязвате присъствието ми! — извика Хролфур и тропна с крак. — Това е някаква шибана конспирация! Ерлендур, ако започнем да разкопаваме основите на къщите на хората, само защото миришат, след това ще трябва да си търсим нова работа. Та това е просто абсурдно! Нелепо е!
— Тази абсурдна идея хрумна на Марион Брием — заяви инспекторът също толкова спокойно, колкото и преди малко — и реших, че си заслужава да я проверим. Полицейският комисар се съгласи с мен. Извинете, че не се свързах с вас, но се радвам да ви видя отново на крака. Трябва да отбележа, Хролфур, че изглеждате забележително жизнен. Моля да ме извините.
Ерлендур заобиколи началника си, който гледаше объркано към него и Сигурдур Оли, сякаш искаше да каже нещо, но очевидно не знаеше какво.
— Сетих се нещо — плесна се по челото инспекторът. — Трябваше да го направя още много отдавна…
— Какво? — попита детективът.
— Обади се в пристанището и фара и разбери дали Холберг е бил в Хусавик или околностите му в началото на шейсетте.
— Добре. А сега говори с жената.
— Коя е тя? — попита Ерлендур и взе апарата.
— Свързали са я с мобилния ти телефон. Потърсила те е в службата. Казали са й, че си зает, но тя е настоявала да се свърже с теб.
В този момент включиха пневматичната сонда на трактора. От мазето се разнесе оглушителен шум, последван от гъст облак прах. Полицията бе покрила всички прозорци, за да не се вижда какво правят. Всички без оператора на бормашината излязоха навън, отдалечиха се и зачакаха. Поглеждаха часовниците си и явно коментираха късния час. Знаеха, че не могат да вдигат толкова шум цяла вечер в жилищен квартал. Скоро трябваше да приключат и да продължат на следващата сутрин, или да предприемат нещо друго.
Ерлендур се затича към колата си с телефона на ухо и бързо затвори вратата, за да избяга от шума. Веднага разпозна гласа.
— Той е тук — каза тя веднага щом чу гласа на инспектора в телефонната слушалка. Звучеше много развълнувана.
