— Тогава едва беше започнало да се стъмва, а и не се затичах веднага към телефона. Разгледах го добре оттук и от прозореца на кухнята. Отне ми известно време, докато го разпозная. Пътеката не е осветена, но по улицата има голямо движение и всеки път, когато минаваше кола, го осветяваше така, че можех ясно да видя лицето му.
— Откъде си толкова сигурна?
— Беше Холберг като млад — каза Елин. — Не онзи старчок от снимките във вестниците.
— Виждала ли си Холберг като млад?
— Да. Веднъж неочаквано повикаха Колбрун в Криминалната служба. Казаха й, че трябвало да разясни част от показанията си. Долна лъжа. Някой си Марион Брием водеше разследването. Що за име е това изобщо — Марион Брием? Сестра ми трябваше да отиде в Рейкявик. Помоли ме да я придружа и аз го направих. Имаше уговорка за сутринта. Отидохме там и се срещнахме с този Марион Брием, който ни въведе в една стая. Стояхме там известно време, когато вратата внезапно се отвори и Холберг влезе. Този Марион стоеше зад него до вратата.
Елин замълча.
— И какво се случи? — попита Ерлендур.
— Сестра ми получи нервен срив. Холберг се хилеше, започна да движи езика си по неприличен начин и Колбрун ме сграбчи така, сякаш се задушаваше. Задъхваше се. Холберг започна да се смее и сестра ми припадна. Очите й се обърнаха, от устата й започна да излиза пяна и се свлече на пода. Марион изтика Холберг навън, но аз успях да видя този звяр за пръв и последен път и никога няма да забравя гнусната му физиономия.
— И тази вечер видя същото лице пред прозореца си?
Елин кимна с глава.
— Бях шокирана, признавам си, и въпреки че няма как да е самият Холберг, мъжът изглеждаше точно като него.
Инспекторът се замисли дали да сподели подозренията си с жената. Прецени добре какво можеше да й разкрие и дали това, което щеше да й каже, щеше да почива на реална основа. Двамата стояха безмълвни, докато той премисляше думите си. Беше късно вечерта и мислите му се насочиха към Ева Линд. Болката в гърдите му се появи отново и той ги натисна леко с ръка, сякаш това щеше да я накара да изчезне.
— Добре ли си? — попита Елин.
— В последно време работим върху нещо, но няма как да съм сигурен, че имаме реални основания — въздъхна Ерлендур. — Случилото се тук обаче подкрепя изцяло тази теория. Ако Холберг е имал и друга жертва, ако е изнасилил и друга жена, има вероятност тя също да е родила дете от него. Бележката, която намерихме върху тялото на Холберг, ме наведе на тази мисъл. Възможно е да е имал син. Ако изнасилването се е случило преди шейсет и четвърта година, сега този син би бил на около четиридесет. И може би точно той е стоял пред къщата ти тази вечер.
Елин го изгледа смаяно.
— Синът на Холберг? Възможно ли е?
— Ти каза, че е бил негов двойник, нали?
— Да, но…
— Прехвърлям случая в ума си. Някъде в него има липсващо парче и този мъж би го допълнил.
— Но защо? Какво е правел тук?
— Не мислиш ли, че е очевидно?
— Кое е очевидно?
— Ти си лелята на сестра му — отвърна детективът и видя как изражението на Елин бавно се променя, докато накрая разбра думите му.
— Аудур му е била сестра — каза накрая тя. — Но откъде може да знае за мен? Откъде е узнал къде живея? Как е свързал Холберг с мен? Във вестниците нямаше нищо за миналото му, нищо за изнасилванията, нито пък че е имал дъщеря… Никой не знаеше за Аудур. Откъде този мъж е разбрал коя съм?
— Вероятно ще узнаем, когато го открием.
— Смяташ ли, че той е убиецът на Холберг?
— Питаш дали е убил собствения си баща… — каза Ерлендур.
Елин се замисли.
— Боже мой! — възкликна тя.
— Не знам — отговори той. — Ако пак го видиш пред дома си, се свържи с мен.
Жената отиде до прозореца и погледна към алеята, сякаш очакваше да го види отново там.
— Знам, че звучах като истеричка, когато ти се обадих и казах, че Холберг е тук, но за момент си помислих, че може да е той. Беше ужасен шок да го видя. Обаче не се почувствах уплашена. Бях по-скоро ядосана. В този мъж имаше нещо… в начина, по който стоеше, по който бе навел главата си… излъчваше някаква тъга. Тогава си казах, че не се чувства добре. Дали е поддържал връзка с баща си? Знаеш ли?
— Не знам дали изобщо съществува — отвърна Ерлендур. — Това, което си видяла обаче, подкрепя теорията. Нямаме следи към него. В апартамента на Холберг нямаше негови снимки, ако това имаш предвид. Но някой се е обаждал на Холберг малко преди да бъде убит и той е бил притеснен от тези обаждания. Това е всичко, което знаем.
Инспекторът извади мобилния си телефон и помоли Елин да го извини за момент.
— Как можа да ни забъркаш в тази гадост? — изкрещя Сигурдур Оли, без съмнение ядосан. — Спукаха тръбата с лайна, а в нея гъмжи от буболечки, милиони малки гадинки под този отвратителен просмукан с фекалии под. Ужасно е. Къде, по дяволите, си ти?
— В Кефлавик. Някаква следа от Гретар?
— Не, няма никаква следа от шибания Гретар — отвърна сопнато детективът и затвори телефона.
