— Не знам какво искам да направя. Може би е най-добре да не правя нищо. Може би е най-добре да оставя нещата такива, каквито са. Да загърбя всичко. Да се захвана с нещо смислено. Защо ми е да се занимавам с цялата тази мръсотия? Да говоря с хора като Елиди? Да сключвам сделки с лайна като него? Да гледам как хора като Холберг си получават заслуженото? Да чета доклади за изнасилвания? Да разкопавам основите на къщи, пълни с буболечки и лайна? Да изравям детски ковчези?
Той се удари още по-силно в гърдите.
— Мислиш си, че няма да ти се отрази. Смяташ, че си достатъчно силен, за да издържиш на подобни неща. Мислиш си, че с годините си изграждаш щит и можеш да наблюдаваш цялата тази гадост от разстояние, сякаш не е твоя работа, и да запазиш съзнанието си бистро. Но тази дистанция просто не съществува. Няма такъв щит. Никой не е достатъчно силен. Отвращението те обладава като зъл дух, който започва да рови из мозъка ти и не те оставя на спокойствие, докато не повярваш, че целият живот е гаден, защото си забравил как живеят обикновените хора. Такъв е и този случай. Като зъл дух, който е бил пуснат да се бунтува из мозъка ти и накрая ще те осакати.
Ерлендур си пое дълбоко дъх.
— Всичко това е едно огромно гадно блато.
Той спря да говори, а Ева Линд стоеше безмълвно при него.
Прекараха известно време в мълчание, докато накрая тя стана, приседна до баща си, прегърна го с една ръка и се облегна на гърдите му. Слушаше как сърцето му бие равномерно, като успокоителното тиктакане на часовник, и накрая заспа с доволна усмивка на лицето си.
Около девет часа на следващата сутрин следователите и екипите на Криминалната служба се събраха в дома на Холберг. Денят бе мрачен и потискащ, а небето бе навъсено и продължаваше да вали. По радиото съобщиха, че нивото на валежите в Рейкявик се приближава до рекорда от октомври хиляда деветстотин двайсет и шеста година.
Тръбата за канала бе почистена и всичко в основите бе изтребено. Дупката в основната плоча бе разширена достатъчно, за да могат двама мъже да се проврат едновременно през нея. Собствениците на горните апартаменти се бяха събрали пред вратата на мазето. Бяха повикали водопроводчик, за да поправи тръбата, и чакаха да му дадат знак, веднага щом полицията им разрешеше.
Скоро се разбра, че кухината около тръбата е относително малка. Не надхвърляше три квадратни метра и бе запълнена, защото почвата не бе потънала навсякъде под основната плоча. Тръбата беше спукана на същото място като преди. Виждаше се мястото на стария ремонт и чакълът отдолу бе различен от този около спукването. Техниците обсъдиха дали да разширят още дупката, да изровят чакъла от основите и да я опразнят изцяло, ала след кратък диспут решиха, че плочата може да се счупи, ако онова под нея се премести изцяло. Ето защо избраха по-безопасен и технически издържан метод — да пробият дупки в пода на няколко места и да спуснат миниатюрни камери в основите.
Сигурдур Оли гледаше как пробиват пода и поставят два монитора, свързани с камерите, които следователите ползваха. Камерите бяха малко по-големи от тръбички, с лампи отпред и можеха да бъдат спуснати през дупките и да се управляват дистанционно. Дупките бяха направени там, където предполагаха, че има кухини. Спуснаха камерите долу и включиха двата монитора. Появи се черно-бяла картина с много лошо качество… според мнението на Сигурдур Оли, който имаше немска телевизионна система, струваща половин милион крони.
Ерлендур пристигна, когато започнаха да изследват с камерите, а малко след това се появи и Елинборг. Детективът забеляза, че колегата му се е избръснал и носи чисти дрехи, които дори бяха изгладени.
— Има ли нещо? — попита инспекторът и запали цигара за разочарование на Сигурдур Оли.
— Започват да проучват с камерите — отвърна детективът. — Ние можем да гледаме на монитора.
— Няма нищо в канала, така ли? — попита Ерлендур, гълтайки дима.
— Буболечки и плъхове, нищо друго.
— Това място вони — обади се Елинборг и извади ароматизирана носна кърпичка от чантата си. Инспекторът й предложи цигара, но тя отказа.
— Холберг може да е използвал дупката, която водопроводчикът е направил, за да скрие трупа на Гретар — обясни Ерлендур. — Със сигурност е видял, че има кухина под основната плоча, следователно е можел да зарови Гретар където си пожелае, и да го зарие с чакъл отгоре.
Тримата се струпаха пред монитора, но гледката им се стори доста неясна. Малък лъч светлина се местеше напред-назад, нагоре-надолу и встрани. На няколко пъти им се стори, че виждат очертанията на основната плоча, а друг път сякаш различаваха чакъл. Почвата бе потънала на различни нива. На някои места се издигаше чак до плочата, ала на други имаше празно пространство от около метър.
