Известно време стояха и гледаха камерите. В мазето беше шумно, защото екипът на следователите пробиваше нови дупки и Ерлендур скоро изгуби търпение и излезе навън. Елинборг го последва, а след нея дойде и Сигурдур Оли. И тримата влязоха в колата на инспектора. Предната вечер им беше казал защо бе тръгнал тъй внезапно за Кефлавик, но все още не бяха имали възможност да го обсъдят по-подробно.
— Разбира се, това се връзва с бележката, която бе оставена в Нордурмири. И ако мъжът, когото е видяла Елин, наистина прилича толкова на Холберг, това подкрепя теорията за второ дете.
— Холберг може и да не е имал син от изнасилването — възрази Сигурдур Оли. — Нямаме никакви доказателства, освен това, че Елиди знае за друга жена. Това е всичко. А Елиди е идиот.
— Никой, с когото разговаряхме, не е чувал Холберг да споменава, че има син — добави Елинборг.
— Никой от хората, с които разговаряхме досега, не е познавал Холберг добре — отбеляза детективът. — Това е лошото. Бил е самотник, общувал е само с няколко колеги, свалял е порно от Интернет и се е мотаел със смотаняци като Елиди и Гретар. Никой не знае нищо за него.
— Чудя се… — започна полицайката, — ако синът на Холберг съществува, откъде може да знае за Елин, лелята на Аудур? Това не значи ли, че той знае и за Аудур, своята сестра? А ако знае за Елин, предполагам, че знае и за Колбрун и изнасилването, а не мога да си обясня откъде би могъл да го разбере. В медиите не бяха изнесени никакви подробности по разследването. Откъде тогава е почерпил информация?
— Дали не я е изтръгнал от Холберг, преди да го убие? — предположи Сигурдур Оли. — Възможно ли е?
— Може би го е измъчвал, за да си признае — каза Елинборг.
— Първо, още не знаем със сигурност дали този мъж съществува — отвърна Ерлендур. — Елин е била много разстроена, когато го е видяла. Дори да приемем, че съществува, нямаме представа дали той е убил Холберг. Нито дали изобщо е знаел за съществуването на баща си, като се има предвид това, че е бил роден след изнасилване. Елиди каза, че е имало и друга жена преди Колбрун, към която Холберг се е отнесъл по същия начин или даже по-лошо. Ако е забременяла, съмнявам се, че е искала да спомене името на бащата. Все пак не се е оплакала в полицията за случилото се и нямаме сведения за други изнасилвания на Холберг в архивите. Налага се да намерим жената, ако тя изобщо съществува…
— И разбиваме основите на къща, за да търсим човек, който вероятно няма нищо общо със случая — подхвърли детективът.
— Може би Гретар не лежи под тези основи — каза Елинборг.
— Какво имаш предвид? — попита инспекторът.
— Да не искаш да кажеш, че още е жив? — предположи Сигурдур Оли.
— Доколкото мога да предположа, той е знаел всичко за Холберг — започна полицайката. — Знаел е за дъщерята, защото в противен случай нямаше да снима гроба й. Определено е знаел как се е появила на бял свят. Ако Холберг е имал и друго дете — син — той би трябвало да е знаел и за него.
Колегите й я гледаха с интерес.
— Може би Гретар е все още сред нас — продължи тя — и поддържа връзка със сина. Според мен това обяснява откъде синът знае за Елин и Аудур.
— Но Гретар е изчезнал преди цели двайсет и пет години и оттогава никой не е чувал нищо за него — изтъкна Сигурдур Оли.
— Това, че е изчезнал, не означава, че е мъртъв — отвърна Елинборг.
— И… — започна инспекторът, но колежката му го прекъсна.
— Според мен не трябва да го изключваме напълно. Защо не разгледаме възможността Гретар да е още жив? Не сме намерили тяло. Може да е напуснал страната. Достатъчно е да се е преместил в провинцията. На никого не му е пукало за него. На никого не е липсвал.
— Не си спомням такъв случай — каза Ерлендур.
— Какъв? — попита детективът.
— Изчезнал човек да се появи отново цяло поколение по-късно. Когато хората в Исландия изчезват, те изчезват завинаги. Никой не се завръща след повече от четвъртвековно отсъствие. Никой.
Ерлендур остави колегите си в Нордурмири и отиде до Баронсстигур, за да се срещне с патолога. Когато влезе, той тъкмо завършваше аутопсията на Холберг и покриваше тялото. Останките на Аудур не се виждаха никъде.
— Открихте ли мозъка на момичето? — попита направо патологът, когато инспекторът се приближи.
— Не — отвърна полицаят.
— Надявам се, че не съм направил нищо нередно, ала говорих с един професор, стара моя приятелка от университета, и й обясних ситуацията… Тя не остана изненадана от нашето малко откритие. Има един разказ на Халдор Лакснес…
— Този за Навуходоносор ли? Да, мина ми през ума през последните дни — отвърна Ерлендур.
