Жената изгледа Ерлендур и той усети, че се подготвя да възрази. Изминаха няколко секунди и накрая детективът видя как устните й се предават. Раменете й се отпуснаха, тя притвори очи, за малко щеше да загуби съзнание и накрая избухна в сълзи. Елинборг изгледа гневно колегата си, но той продължи да наблюдава Катрин, като я чакаше да се овладее.
— Казахте ли му за Айнар? — попита отново, когато видя, че жертвата на Холберг идва на себе си.
— Той не го повярва.
— Че Айнар не е негов син ли?
— Двамата са изключително близки и винаги са били. Още от раждането на Айнар. Алберт обича и другите ни двама сина, разбира се, но най-много е привързан към Айнар. Още от момента, в който се роди. Той е най-малкото дете и мъжът ми много го глезеше.
Катрин замълча за момент.
— Може би затова не му казах нищо. Знаех, че Алберт няма да може да го понесе. Годините минаваха и аз се преструвах, че всичко е наред. Никога не казах нищо. И се получаваше. Холберг бе оставил рана, но защо не я оставех да зарасне? Защо трябваше той да разрушава и бъдещето ни? Да го игнорирам напълно беше моят начин да се справя с ужаса.
— От самото начало ли знаехте, че е син на Холберг? — попита Елинборг. — Би било възможно да бъде син и на Алберт…
Възрастната жена отново се умълча.
— Разбрали сте, когато е започнал да прилича на Холберг, нали? — предположи Ерлендур.
Катрин го изгледа недоумяващо.
— Откъде знаете всичко това?
— Прилича на Холберг, нали? — продължи инспекторът. — На Холберг като млад. Една жена го е видяла в Кефлавик и си е помислила, че е самият Холберг.
— Има известна прилика между тях.
— Ако вие не сте казвали нищо на сина си и съпругът ви не е знаел за Айнар, защо е станал такъв скандал между вас и Алберт? Какво го предизвика?
— Каква жена в Кефлавик? — попита Катрин. — Някоя жена от Кефлавик знае за Холберг? Живял ли е с някоя там?
— Не — отвърна Ерлендур и се замисли дали да й каже за Колбрун и Аудур. Рано или късно тя щеше да разбере за тях и нямаше причина да не научи истината сега. Вече й бе казал за изнасилването в Кефлавик, но сега спомена името на жертвата и я информира за Аудур, която бе починала съвсем малка след сериозно заболяване. Разказа й как са открили снимката на надгробния камък в бюрото на Холберг и как това ги е отвело до Кефлавик и Елин, разказа й за отношението към Колбрун, когато е подала оплакването…
Катрин поглъщаше всяка дума. В очите й заблестяха сълзи, докато инспекторът говореше за смъртта на Аудур. Разказа й и за Гретар, мъжа с фотоапарата, когото видяла с Холберг и как той изчезнал безследно, но бил открит под бетонния под в сутеренния апартамент на изнасилвана.
— За това ли беше онази шумотевица за Нордурмири по новините? — попита Катрин.
Ерлендур кимна.
— Не знаех, че Холберг е изнасилил и други жени. Мислех, че съм единствената.
— Знаем само за вас двете — отвърна полицаят. — Може да има и други, но няма как да разберем.
— Значи Аудур е била полусестра на Айнар — каза жената, дълбоко замислена. — Бедното дете.
— Сигурна ли сте, че не сте знаели за това?
— Разбира се, че съм сигурна — отвърна тя. — Нямах ни най-малка представа за това.
— Защото Айнар знае за нея — рече Ерлендур. — Открил е Елин в Кефлавик.
Катрин не отговори.
Той реши да пробва с друг въпрос.
— Ако синът ви не е знаел и не сте казали на съпруга си за изнасилването, как така изведнъж Айнар е разбрал истината?
— Не знам — поклати глава възрастната жена. — Кажете ми как е починало бедното момиченце?
— Синът би е заподозрян за убийството на Холберг — рече Ерлендур, без да й отговори. Каза това, което трябваше да каже, по възможно най-внимателния начин. Помисли си, че Катрин реагира учудващо спокойно, сякаш това, че синът й е заподозрян за убийство, изобщо не я изненада.
— Синът ми не е убиец — отвърна меко тя. — Никога не би убил.
— Има голяма вероятност да е ударил Холберг по главата. Може би не е възнамерявал да го убие. Вероятно го е направил в пристъп на ярост. Оставил ни е бележка. Тя гласи: „Аз съм той“. Разбирате ли смисъла й?
Катрин не каза нищо.
— Разбрал ли е, че Холберг му е баща? Разбрал ли е какво ви е причинил Холберг? Знаел ли е за Аудур и Елин? И ако да, откъде?
Възрастната жена наведе глава.
— Къде е синът ви сега? — попита Елинборг.
— Не знам — отвърна тя. — Не ми се е обаждал от няколко дни.
Тя погледна инспектора.
— Изведнъж поиска да му кажа за Холберг. Беше се досетил. Открил го, докато бил на работа. Каза, че нищо не може да се скрие в днешно време. Че в базата данни пише всичко.
Ерлендур впери поглед в Катрин.
— Така ли е намерил информацията за истинския си баща? — попита той.
— Открил е, че не би могъл да е син на Алберт — тихо отвърна възрастната жена.
— Как? — учуди се инспекторът. — Какво е търсел? Защо е проверявал себе си в базата данни? Случайно ли е попаднал на това?
— Не — гласеше отговорът. — Не, не е било случайно.
