— Осиновен ли съм? Сирак? Какво съм? Кой съм аз, мамо?
Катрин избухнала в сълзи. Той я погледнал и започнал да я успокоява, а тя ридаела на дивана. Отнело му известно време, докато осъзнае колко много са я разстроили думите му. Накрая седнал до нея и я прегърнал. Останали известно време така, без да говорят, и накрая тя започнала да му разказва за нощта в Хусавик, когато баща му отсъствал. Била излязла с приятелки и се запознали с няколко мъже, сред които бил и Холберг, който по-късно нахлул в къщата й. Айнар слушал разказа й, без да я прекъсва.
Катрин му споделила, че Холберг я изнасилил и заплашил, а после тя решила да задържи бебето и никога да не разкрива на никого какво се е случило. Нито на баща му, нито на него. И всичко било наред. Живели щастливо. Не позволила на Холберг да ограби щастието й. Не успял да унищожи семейството й.
Уверила го, че независимо че е син на човека, който я изнасилил, това не й е попречило да го обича толкова, колкото и другите си синове, и че точно той е любимец на Алберт. Затова Айнар никога не страдал от това, което направил Холберг. Никога.
Отнело му известно време да асимилира чутото.
— Съжалявам — казал накрая той. — Не трябваше да ти се ядосвам. Мислех си, че си изневерила на татко и така съм се появил. Не подозирах за изнасилването.
— Не се упреквай — отвърнала тя. — Откъде би могъл да знаеш? Не съм казвала на никого.
— Трябваше да обмисля и тази възможност — въздъхнал той. — Съжалявам. Сигурно си се чувствала ужасно през всичките тези години.
— Недей да мислиш за това — отвърнала тя. — Не бива да страдаш заради постъпката на онзи мъж.
— Вече страдам, мамо — казал той. — Това е едно безкрайно мъчение. И не само аз страдам. Защо не си направила аборт? Какво те е спряло?
— Боже господи, не говори така, Айнар! Никога вече не казвай това!
Катрин замълча.
— Наистина ли не сте обмислили възможността за аборт? — попита Елинборг.
— Мислех, през цялото време. До момента, в който стана твърде късно. Обмислях го всеки ден, откакто разбрах, че съм бременна. Но детето можеше да бъде и от Алберт. Вероятно това ме спря. След раждането изпаднах в депресия. Следродилна депресия, нали така се нарича? Постъпих за малко в психиатрична клиника. След три месеца отново бях добре и вече можех да се грижа за момчето и да го обичам.
Ерлендур замълча за момент, преди да продължи с въпросите.
— Защо синът ви е започнал да търси информация за генетични заболявания в базата данни?
Катрин го погледна.
— От какво е починало момичето от Кефлавик? — попита тя.
— От мозъчен тумор — отговори инспекторът. — Заболяването се нарича неврофиброматозис.
Очите на жената се напълниха със сълзи и тя въздъхна дълбоко.
— Не знаехте ли? — попита тя.
— Какво?
— Нашето малко съкровище почина преди три години — отвърна Катрин. — Без причина. Без абсолютно никаква причина.
— Вашето малко съкровище ли? — намръщи се Ерлендур.
— Нашето скъпо дете — въздъхна тя. — Дъщерята на Айнар. Тя почина. Бедното ни дете.
В къщата настъпи гробна тишина.
Катрин седеше с наведена глава. Потресена, Елинборг погледна първо нея, а после и Ерлендур. Възрастният полицай се взираше в една точка и мислеше за Ева Линд. Какво ли правеше тя сега? Беше ли в апартамента му? Изпита необходимост да се обади на дъщеря си. Почувства нужда да я прегърне, да я притисне силно към себе си и да не я остави да си тръгне, преди да й каже колко много означава тя за него.
— Не мога да повярвам — промълви полицайката.
— Синът ви е генетичен носител, нали? — попита Ерлендур.
— Той използва същия израз — каза възрастната жена. — Генетичен носител. И двамата са такива. Той и Холберг. Каза, че го е наследил от мъжа, който ме е изнасилил.
— Но никой от тях не се е разболял — отбеляза инспекторът.
— Изглежда единствено жените могат да се разболеят — въздъхна Катрин. — Мъжете са само носители на заболяването, но невинаги показват някакви симптоми. Синът ми се опита да ми обясни, но не разбрах и думичка. Беше съкрушен, както и аз, разбира се.
— И е научил всичко това от базата данни, която изготвят, така ли? — попита Ерлендур.
Катрин кимна.
— Не можеше да си обясни защо малкото му момиченце е развило това заболяване и започна да го търси в моето семейство и това на Алберт. Разговаря с роднини, бе готов на всичко. Ние си мислехме, че това е неговият начин да се справи с шока. Едно безкрайно търсене на причината. Търсеше отговори там, където си мислехме, че не съществуват. С Лара се разделиха преди време. Не можеха да живеят повече заедно и решиха да се разделят временно, но, честно казано, не виждам никакво подобрение.
Жената замълча.
— После е намерил отговора — каза инспекторът.
— Беше убеден, че Алберт не му е баща. Каза, че според информацията в базата данни това не може да е истина. Затова дойде при мен. Мислеше, че е бил роден от изневяра. Или че е бил осиновен.
— В базата данни ли е открил Холберг?
