— Виждали ли сте тази? — попита той и им подаде една от картичките.
Бащата прочете написаното и на лицето му се изписа изумено изражение. Той подаде картичката на жена си и тя започна да я препрочита отново и отново, неспособна да осмисли текста. Ерлендур протегна ръка към картичката и отново я прочете. Пожеланието не беше подписано.
— Това почеркът на дъщеря ви ли е? — попита той.
— Така мисля — отвърна майката.
Полицаят обърна хартиеното сърце в ръцете си и препрочете посланието:
ТОЙ Е ЧУДОВИЩЕ КАКВО СЪМ СТОРИЛА?
— Къде беше? — поинтересува се Сигурдур Оли, когато Ерлендур се върна на работа, но не получи отговор.
— Ева Линд търсила ли ме е? — попита го възрастният полицай.
Детективът отговори отрицателно. Той знаеше за дъщерята на инспектора и проблемите й, но никой от двамата не повдигаше тази тема. Личните въпроси рядко присъстваха в разговорите им.
— Нещо ново около Холберг? — попита Ерлендур и влезе право в кабинета си. Сигурдур Оли го последва и затвори вратата. Убийствата в Рейкявик бяха рядкост и в малкото случаи, когато биваха извършвани, предизвикваха огромен публичен интерес. Ето защо Криминалната служба превърна в свое правило практиката да не информира медиите за подробности по своите разследвания, освен ако не е абсолютно наложително. В този случай беше наложително.
— Разбрахме малко повече за него — каза Сигурдур Оли и отвори папката, която носеше. — Роден е в Саударкрокур преди шейсет и девет години. За последно е работил като шофьор на камиони в „Исландски транспорт“. След като се пенсионирал, продължил да поработва там от време на време.
Полицаят спря за момент.
— Не трябва ли да поговорим с колегите му? — предложи той и оправи вратовръзката си. С нов костюм, висок и симпатичен, специализирал криминология в американски университет, детективът беше пълната противоположност на Ерлендур — модерен и организиран.
— Какво мислят хората в службата? — попита инспекторът, докато си играеше с едно хлабаво копче на жилетката си, което накрая падна в ръката му. Възрастният полицай беше як и добре сложен, с буйна червеникавокафява коса, един от най-опитните следователи в екипа. Обикновено действаше по свои собствени методи и началниците и колегите му отдавна се бяха отказали да водят битки с него. И Ерлендур не се оплакваше.
— Мислят, че е някоя откачалка — отговори Сигурдур Оли. — В момента търсим зеленото камуфлажно яке. Хлапак, който е искал пари, но се е паникьосал, когато Холберг му отказал.
— Ами семейството на Холберг? Имал ли е такова?
— Никой не се е появил до момента, ала не разполагаме с цялата информация. Все още я събираме. Семейство, приятели, колеги…
— Ако съдя по апартамента му, бих казал, че е живеел сам, и то от доста време.
— Ти, разбира се, знаеш всичко — подметна Сигурдур Оли, но Ерлендур се престори, че не го чу.
— Нещо от патолога? Съдебните следователи?
— Предварителният доклад е при нас. Но в него няма нищо, което да не знаем. Холберг е умрял от удар по главата. Ударът е бил силен, но в общи линии формата на пепелника и острите му ъгли са били решаващи. Черепът се е вдлъбнал навътре и той е починал мигновено или малко след това. Изглежда се е ударил в ръба на масичката за кафе, когато е падал. Има дълбока рана на челото, която съвпада с ръба на масата. Отпечатъците по пепелника са на Холберг, но има поне още два чифта отпечатъци, единият от които е и по молива.
— Значи са на убиеца?
— По всяка вероятност са негови.
— Типично недодялано исландско убийство.
— Типично, да. Точно по тази версия работим.
Дъждът не спираше, фронтовете с ниско налягане, които се изместваха от вътрешността на Атлантическия океан по това време на годината, се бяха отправили на изток, прекосявайки Исландия, и носеха ветровито, влажно и студено мрачно време. Полицаите от Криминалната служба за разследвания все още работеха в сградата в Нордурмири. Жълтата полицейска лента, с която беше оградена, напомняше на Ерлендур за електрическо табло — дупка в пътя, върху нея мръсен плик, а от плика мъждука светлина — всичко това завързано прилежно с жълта лента като подарък. По същия начин полицията бе оградила мястото на убийството с хубавичка жълта найлонова лента, с името на службата отгоре й. Ерлендур и Сигурдур Оли се присъединиха към Елинборг и останалите детективи, които бяха претърсвали щателно сградата в есенната нощ и сега тъкмо привършваха с работата си.
Хората от съседните сгради бяха разпитани, но никой от тях не бе забелязал нещо подозрително около мястото на убийството между понеделник сутринта и времето, когато бе намерено тялото.
