— Освен това разходите за изкопните работи и съоръженията, загубите и допълнителните разноски, свързани със замяната на парата с електричество за вече построените линии. Доколкото разбрах, засега те работят с пара. Също разходите за полагането на трета релса, каквато смятат да правят и в новото нюйоркско метро. Знаеш, че англичаните са различни от нас и имат друго отношение към тези неща. Затова искам да ми съобщиш абсолютно всичко, което успееш да научиш. И, накрая, вероятно ще можеш да узнаеш нещо и за цените на участъците, които сигурно ще се променят, докато се заемем с този проект, така че може би ще си струва да закупим някои от тях предварително, както направихме навремето в Лейк Вю и другаде. Помниш ли?
— Разбира се, шефе, разбира се — отвърна Сипънс. — Всичка ми е ясно. Ще ти осигуря каквото ти трябва, пък може и нещо повече. Великолепна идея! Думи нямам да ти опиша колко съм горд и щастлив, че се обърна към мен. Кога искаш да тръгна?
— Веднага — отговори Каупъруд. — Тоест веднага щом си уредиш нещата тук, в предградията. — Тон имаше предвид управителния съвет на крайградската железопътна мрежа, на който Сипънс бе председател. — Най-добре е Китъридж да поеме работата, а пък ти му кажи, че отиваш на зимна почивка в Англия или някъде в Европа. Прави-струвай, но името ти да не попада във вестниците. Стане ли това обаче, гледай да създадеш впечатление, че се интересуваш от всичко друго, само не и от железници. И ако дочуеш за някои капиталисти там, които да дават признаци на живот и с които да си струва да се обединим — с тях и с линиите, които евентуално притежават, — веднага ми съобщи. Защото съвсем ясно е, че предприятието ни ще е изцяло английско, Де Сото, а не американско, макар че ние ще участваме. Разбираш, нали? Англичаните не ни обичат и аз в никакъв случай няма да разпалвам антиамериканска война.
— Добре, шефе, разбрах. Само за едно ще те помоля — ако може, да ме имаш предвид и след това, когато започне строежът. Толкова отдавна работим заедно, шефе, че направо не си представям какво ще правя без теб… — той спря и погледна почти умолително Каупъруд, който му отвърна е любезно, но доста неразгадаемо изражение на лицето.
Добре, Де Сото, добре. Знам, разбирам. Като му дойде времето, ще направя каквото мога. Няма да те забравя.
След като даде инструкции на Сипънс и разбра, че за да приключи чикагските си дела, ще трябва да замине за Ню Йорк и да се консултира с неколцина финансисти как да се сдобие веднага с известни суми срещу имуществото си в Чикаго, Каупъруд отново се размисли за Беренис и за това, как да пътуват и да живеят така, че да не привличат вниманието върху себе си.
Естествено на него нещата му бяха много по-ясни, отколкото на Беренис — цяла дълга верига от факти и преживявания го свързваха с Ейлийн здраво, както с никоя друга. Беренис не би могла да го разбере, особена след като той така пламенно я бе преследвал. Но самият Каупъруд бе принуден да се съмнява в успеха на каквито и да били действия спрямо Ейлийн освен умиротворителната дипломация. Иначе рискът би бил твърде голям, особено ако решеха да нахлуят в Лондон, и то така скоро след големия шум, вдигнал се около създадената от него компания и похватите, които използваше в Чикаго. Бяха го обвинили, че дава подкупи и едва ли не, че разклаща устоите на обществото. И сега в никакъв случай не можеше да си позволи нови нападки или вестникарски разкрития на връзката му с Беренис, които Ейлийн бе в състояние да предизвика.
А имаше и още един проблем, който можеше да се отрази зле на отношенията му с Беренис — връзките му с други жени. Той съвсем не бе прекъснал някои от старите си истории. Засега се бе отървал временно от Арлет Уейн. Имаше и няколко съвсем случайни връзки, но съвсем друго нещо бе Каролайн Ханд, жената на Хосмър Ханд, чикагски богаташ, вложил акции в железниците и консервените компании. Тя приличаше на девойче, а не на съпруга, когато Каупъруд се запозна с нея. След това Ханд се разведе с Каролайн, но и остави добра издръжка. Тя все още обичаше Каупъруд. По време на чикагската си битка той често я посещаваше, тъй като бе. убеден, че Беренис никога няма да го обикне.
А сега Каролайн възнамеряваше да се премести в Ню Йорк, за да бъде с него, когато той най-сетне реши да напусне Чикаго. Тя беше умна жена и не ревнуваше — или поне не го показваше; красива, макар и малко екстравагантно облечена, и толкова остроумна, че винаги успяваше да го разведри. Сега беше на тридесет години, въпреки че изглеждаше на двадесет и пет и бе запазила бодрия дух на двадесетгодишно момиче. До мига, в който пристигна Беренис, а и след това — тъй като Беренис не го знаеше — домът на Каролайн Ханд бе широко отворен за Каупъруд и за всекиго, който той пожелаеше да покани. Тъкмо за нейната къща в Норт Сайд споменаваха чикагските вестници в най-злостните си нападки срещу него. Каролайн все твърдеше, че щом я разлюби, той само трябва да й го каже и тя няма да го задържа насила.
