— В това няма нищо лошо — отвърна Атоса, като извади едно цвете от гирляндата около врата си и го хвърли към статуята на Анахита в ъгъла. — Луната е нейният знак и не бих искал да лежа под знака на никой друг. Не, случи се нещо друго. В гробницата има място само за дванадесет от нас. Старият Хистасп и двама от братята на Дарий вече са положени в една ниша. После Дарий, аз и сестра ми Аристона ще заемем другата, а за шестима от племенниците ми ще са нужни останалите две. Днес сутринта Дарий наредил да дадат мястото, което тряб-ваше да заеме младият Артаферн, на Пармида. Представи си, не на друг, а на Пармида! Тя впрочем умря миналата седмица. Казват, било много мъчително.
Атоса постави тънката си жълта китка на мястото на изрязаната гърда.
— Да, същата болест. Но мен ме лекуваше Демокед. И не умрях. А тя се бе оградила само с египтяни. И умря много мъчително. Казват, че накрая тъй се била смалила че приличала на едногодишно дете. — Приятното видение, на което се бе отдала, скоро бе прекъснато от мисълта за гробницата. — Да лежи с нас в тази каменна сграда завинаги! О, казвам ти, това е непоносимо! Тук има някаква тайна! Разбира се, носят се слухове… Но защо той направи такова възмутително нещо? Ако е, за да ме ядоса, успя. Не мога да се помиря с мисълта, че в тази вечност ще лежа до дъщерята на убиец, предател и узурпатор.
Да си призная, съвсем бях забравил за Пармида, дъщерята на мага узурпатор Гаумата. Лаида ми бе разказала колко изненадани били всички в двора, когато Дарий обявил, че има намерение да се ожени за нея. Още повече се изненадали от обяснението му: „Узурпатор или не, магът бе Велик цар цяла година. Ето защо дъщеря му Пармида е дъщеря на Велик персийски цар. Ето защо подхожда да бъде моя жена.“
— Трябва да ми обещаеш, в името на Анахита… добре, в името на Премъдрия господ, че когато и двамата с Дарий умрем, ще убедиш Ксеркс да изхвърли тази отвратителна жена от гробницата. Закълни се!
Докато се заклевах, Атоса ме гледаше с подозрение.
— Ако нарушиш клетвата, аз самата нищо няма да мога да ти сторя. Но богинята е всемогъща. Богинята е навсякъде.
Червените очи на Атоса ме изгаряха.
— Ще направя каквото мога. Но съм сигурен, че само една дума да кажеш на Ксеркс…
— Казана му е тази дума. Но той забравя. Освен това е склонен да се влияе от други съображения. — Атоса не точни какви. — Затова разчитам на теб. Само на теб. Атоса имаше и други оплаквания. Рядко виждала Ксеркс Когато дворът бил в Суза или в Екбатана, Ксеркс бил във Вавилон или в Персепол.
— Има мания да строи. — Атоса направи гримаса. — Разбира се, и баща ми беше същият. Но това е много скъпо увлечение, както сам той установи. И няма край. С течение на годините наблюдавах как Ксеркс създава в Персепол най-красивия комплекс от недовършени сгради. Когато Калий пристигна в Персия за мирните преговори, заведох го в Персепол. Елпиника ми каза, че построеното от Ксеркс до такава степен го поразило, че зяповядал на един от робите си да скицира главните сгра-ди. В момента атиняните усилено строят имитации на Ксерксовите творения. Аз за щастие съм видял оригиналите. И за щастие никога няма да видя грубите копия на Фидий.
Атоса призна, че се чувствува малко самотна и изолирана.
— Край мен е Лаида, разбира се. Но тя е обезумяла от гръцката политика. По принцип евнусите са ми съвсем достатъчни. В края на краищата те са били моите очи, уши и ръце още от детинство. Но това ново поколение изобщо не е като старото. Подчертано приличат или на жени, или на мъже. Нещо не е наред. По времето на баща ми те бяха съвсем уравновесени и изцяло предани. Знаеха какво искаш, без да им го казваш. Сега са нахални, тъпи и небрежни и двете стаи на канцеларията са в разруха. Нищо не се изпълнява както трябва. Мисля, че са виновни всички тези гърци от Самос. Много са красиви, разбира се. Дори са интелигентни. Но от тях не стават добри евнуси. От тях не става нищо друго освен размирници. Нали знаеш, че Лаида пак заговорничи?
— Да, видях царя на Спарта.
— В харема наричат Лаида царицата на Гърция. Е, нямам нищо против. Ако не беше тя, никога нямаше да знам какво замислят тези противни хора.
— Сега какво замислят? — Когато се отнасяше до нещо сериозно, задавах на Атоса прям въпрос и понякога получавах прям отговор.
— Искат война през пролетта. Атина трябва да бъде разрушена и така нататък. Всичко това е напълно безполезно, но Хипий…
— Пак Хипий.
— Не ме прекъсвай.
— Просто повторих, Велика царице.
— Не повтаряй. Хипий отново е убедил Дарий, че атиняните искат той да се върне там като тиран. Дарий остарява.
За разлика от Лаида Атоса не шептеше изменническите думи. Тя крещеше, тъй като знаеше, че тайната служба ще повтори всяка дума на Дарий. По този начин общуваха помежду си. Едва след Дариевата смърт разбрах защо тя не се страхуваше от него. И защо той се страхуваше от нея.
— Дарий е объркан. Той действително мисли, че Атина иска да възвърне тиранията сега, когато всички останали гръцки градове установиха демокрация.
Изненадах се.
— Но нали йонийските градове са…
