— Хазаинът лъже и мисля, че знам защо. Познавам един човек, с когото можеш да разговаряш. Адвокат е на хора, които дават жилища под наем нелегално. Казва се Арчи Бънзън. Едва ли ще ти снесе нещо доброволно, тъй че може да го попритиснеш. Но да знаеш, че има охрана. Личният му бодигард е бивш борец с прякор Луната. Висок два метра, сигурно към сто и осемдесет кила. Тъпче се със стероиди. Як като бик и коварен като хиена. Внимавай…
— Какво? Смяташ, че не мога да се справя с него?
— Не, исках да кажа — внимавай да не го осакатиш.
С Блох разговаряхме половин час. След като приключих с нея, набрах кантората и Денис вдигна.
— Искам да вземеш триста долара от касата за дребни разходи и да купиш ваучери за храна за двеста долара. След това да наемеш лимузина с шофьор за следобед.
— Какво? А стоте долара за какво са?
— Ще ти кажа по-късно. И още нещо. Ще ти изпратя с есемес един номер. Набери го. Като ти вдигнат, кажи им дума по дума това. Имаш ли писалка?
— Казвай.
— Имаме общ приятел и искаме да му направим изненада, за да му благодарим за обяда, който е организирал. Малко е срамежлив, но си пада по жени с перуки. Неонова блондинка, колкото по-изкуствена, толкова по-добре. Ще платим хиляда долара. Освен това той се пази от ковид, така че тя ще трябва да си сложи маска.
— Това ли е?
— Това е. Запомни ли всичко?
— Какво, по дяволите, си намислил? — попита Денис.
— Упражнявам си професията. Имай ми доверие. След като свършиш всичко, вземи бележника си и ме чакай пред съда по време на обедната почивка.
Ако Денис обещаеше да свърши нещо, все едно вече бе свършено.
Върнах се в съдебната зала и седнах до Хари. Доктор Фарли Климптън беше прав, с лазерна показалка в ръка. Насочена беше към увеличена снимка на Стейси Нилсен, лежаща мъртва до съпруга си.
— Раните по гърдите на Стейси Нилсен, както и при останалите жертви, са нанесени с изключително здрав остър предмет. Може би става дума за двуостър нож с неизвестен произход, почти сигурно някакво екзотично оръжие, вероятно ръчна изработка. Острието е било достатъчно здраво, за да пробие гръдната кост. След пресяването на пясъка, с който бе запълнена раната, и огледа ѝ на рентген не бяха открити метални частици.
Аз се наведох към Хари и прошепнах:
— Някакви изненади?
Той погледна към съдебните заседатели.
Етел Горман извиваше носната си кърпичка с такава ярост, че ръцете ѝ трепереха. Ако се заслушах, почти сигурно щях да чуя скърцането на зъбите ѝ. Останалите изглеждаха като повечето хора, принудени да участват в такова дело. Половината гледаха надолу, като вдигаха глави само при абсолютна необходимост, но после веднага отново забождаха носове в пода. Другата половина притискаха длани към устите си, клатеха глави и облещваха очи при появата на всяко ново изображение.
— Човекът си знае работата, а? — прошепнах на Хари.
Той кимна. На масата пред него имаше купчина листчета със записки по показанията на съдебния лекар.
— Искаш ли да го поемеш ти? — попитах.
Хари се извърна към мен полуусмихнат. Това ми стигаше като отговор.
— Доктор Климптън — каза Уайт, — открихте ли някакви защитни рани по тялото на Стейси Нилсен?
— Нямаше такива — отговори той.
— За да уточним, докторе, имало ли е защитни рани по телата на останалите пет жертви — Маргарет Шарп, Лилиан Паркър, Пени Джоунс, Сузана Ейбрамс и съпруга на Стейси Нилсен? Някакви наранявания при опит за самоотбрана?
— Никакви.
— Всичките ли жени жертви са нападнати с нож?
— Да.
— И всичките ли са били упоени?
— Да, с инжекция в областта на шията.
— Имаше ли белези от убождания или одрасквания другаде по телата, които да сочат борба?
— Не.
— От позициите на вашия доста обширен опит при работа с жертви на нападения с нож не е ли необичайна тази липса на защитни рани?
— Твърде необичайна.
— Отново, от позициите на вашия обширен опит бихте ли предложили някакво обяснение на този факт?
Той прочисти гърлото си и отпи от чашата с вода. Това беше издайническо.
Прокурор Уайт беше подготвил внимателно показанията на свидетеля. Беше го инструктирал. Притискал го беше дотам, докъдето е бил готов да поддаде. С последния си въпрос Уайт бе достигнал границата и аз виждах, че Климптън не е щастлив. Той насилваше собствените си показания, за да даде на обвинението онова, което то искаше.
— Възможно е — започна Климптън — причината за липсата на защитни рани да е присъствието на трето лице, което е удържало жертвата по време на нападението.
Уайт се извърна към съдебните заседатели и бавно, с тържествуващ тон повтори отговора, след което каза:
— Благодаря ви, свободен сте.
— Един момент, господин съдия, ние имаме въпроси към този свидетел — обади се Хари, после се извърна към мен и прошепна: — Как искаш да подходя?
Двамата с Хари вече бяхме обсъдили стратегията. Има много начини да бъде сразен един свидетел и много различни тактики, които могат да се приложат по отношение на експерти като Климптън с голям опит в съдебните дела.
— Онова за третото лице, което уж удържало жертвата, го извади от зоната му на комфорт — казах аз.
