Когато правителството се смени, програмата на Харват беше спряна, а той освободен. Точно тогава го пое Стареца и насочи обучението му към ново, по-високо равнище. Професионалният разузнавач научи младия мъж на всичко, което знаеше. После го изпрати да се обучава заедно с най-добрите стрелци, рамо до рамо с бойни инструктори, следователи и бивши шпиони, дори и специалисти по черна и други видове магии. Когато обучението приключи, Харват беше станал един от най-опасните оперативни работници от силите за борба против тероризма и на разузнаването, занимавали се някога с този занаят. Накратко, той беше хищник на хищниците — животното, привнесено от горния край на хранителната верига, което ловува, но то самото е толкова опасно, че малцина дръзват да го подгонят.
Така или иначе, Харват беше прекарал последните няколко години в благоговение пред Стареца. Независимо от видяното и стореното през кариерата си той чувстваше, че никога няма да достигне нивото на Карлтън.
— И така, в напрежение ли ще ме държиш, или ще ми кажеш какво гледаме? — попита Стареца.
Харват се засмя.
— Какво смешно има? — погледна го Карлтън.
— Тъкмо си представях, че в престижен университет като „Браун“ с всеобхватен основен предмет като „Западна цивилизация“ щеше да си научил поне малко за Закона за таксовите марки.
— Законът за таксовите марки е свързан с данъка върху всеки лист хартия, отпечатан в Колониите — вестници, разрешителни, юридически документи, всичко възможно, дори и картите за игра. Англичаните твърдели, че той е необходим, за да се покрият разходите за хилядите военни, които те са изпратили да защитават задните врати на Колониите в близост до Апалачите. Заселниците хранели по-голям страх от нашествениците от граничната област.
Бояли се, че ако този данък мине безпрепятствено, ще бъдат залети от вълна от последващи данъци, и то без никаква печалба за Колониите — обясни Харват.
— Данъчно облагане без представителство — отвърна Стареца.
— Точно така. В знак на протест заселниците го отхвърлят. Започват да удрят свое клеймо на печатните материали. Използват череп и кръстосани кости, а понякога добавят и корона над тях, изобразявайки тиранина от Великобритания.
— Смърт на тираните.
Харват кимна.
— Какво според теб означават буквите С.Н.С.? Съкращение на латински език ли е?
— Едва ли — отговори Харват, взе друга книга и я запрелиства. — Предполагам, че е свързано с кървавите ивици, оставени от пръстите на Клер Маркорт върху табелката.
— Защо мислиш, че двете неща са свързани? Може да е сграбчила табелката в предсмъртната си агония.
— Няма логика да закачаш табелка на врата на някого, преди да е умрял — отбеляза Харват. — Защо да си дават труда да слагат табелката, за да бъде повредена от жертвата. Ако си решил да убиеш някого, първо го убиваш, а после окачаш каквото си искаш на врата му.
— Значи кървавите дири са поставени там умишлено? Точно както и дънерите, върху които е положено тялото.
— Ако открия точната илюстрация, ще ти отговоря, а ти ще ми кажеш мнението си.
Стареца почака, докато Харват разлистваше други две книги и най-сетне намери търсеното. Вече готов, постави полицейската снимка на табелката около шията на Маркорт под знамето, което откри в последната книга, и я завъртя така, че двете изображения да попаднат в полезрението на Стареца.
— Какво ми показваш тук? — попита той.
— Знаме с девет вертикални ивици — пет червени и четири бели — отговори Харват, разпери пръстите на дясната си ръка върху масата и бавно ги придърпа към себе си, както Клер Маркорт бе плъзнала пръстите си по табелката.
— Мислиш, че ивиците, оставени от кървавите пръсти на жената, приличат на знамето?
— Не знам. Ти ми кажи.
Известно време Карлтън мълча, проучвайки двете изображения.
— Мисля, че е протегнала ръка — раздразнен отново каза той.
— Може и така да е — съгласи се Харват и отмести полицейската снимка, за да се види надписът под знамето. — А как ти се струва това?
Стареца се наведе напред и се втренчи в написаното.
— Почакай — каза той и извади очилата си от горния си джоб. — Надписът показва, че това е знамето на „Синове на свободата“. — След частица от секундата направи връзката — С.Н.С. — „Синове на свободата“.
Харват се отпусна назад и доволно отпи дълга глътка от бирата си.
— Кои са те?
— Първата организирана съпротива в Америка — отговори Харват, остави бутилката на масата и разлисти няколко страници от книгата. — Група патриоти, вдъхновени от убеждението, че Законът за таксовите марки е тираничен, се съюзяват, за да се противопоставят на британското потисничество. Най-прочутата им операция е едно от събитията, които харесвам най-много — Бостънското чаено парти.
Старият разузнавач помълча известно време, мислейки за един от най-великите моменти в историята на Америка, сетне заключи:
— Смяташ, че стоящите зад сегашното убийство искат да ги възприемат като вид съвременно движение на „Синове на свободата“.
— Точно така — потвърди Харват и посегна към последната книга. Отвори я и попита: — Чувал ли си за Бунта на белия бор?
Карлтън поклати глава.
