— Съвпадат почти напълно.
— Само че при Клер Маркорт липсват думите „Смърт на тираните“ отдолу — кимна Харват.
— Което е излишно, като се има предвид цитатът от Джеферсън.
— Съгласен съм. Сигурно затова са ги пропуснали.
Карлтън се взря в илюстрацията.
— Това не ми даваше мира от момента, в който видяхме снимката в Резерва. Знаех, че трябва да си спомня още нещо, а то се оказа короната над черепа и костите.
Старецът беше жива енциклопедия във всяка област на познанието. Рядко се случваше Харват да знае нещо, което е неизвестно на шефа му, а случеше ли се така, не пропускаше да го заяде на шега. Макар и негов началник, Карлтън се беше превърнал в нещо като негов баща. Собственият му баща беше починал скоро след като завърши гимназията. Двамата никак не се разбираха. Баща му, също тюлен от американските военноморски сили, беше против кариерата на Скот като професионален спортист, независимо от успехите на сина му в състезателните спортове и приемането му в американския национален отбор по ски.
Крушата не пада по-далеч от дървото — Харват беше твърдо решен да прави това, което иска. Пренебрегвайки съпротивата на баща си, той продължи кариерата си на спортист и в резултат отношенията им пострадаха трагично. Изпаднаха в студено мълчание въпреки усилията на майка му да запази единството на семейството. Ледената стена се срути, когато бащата на Харват загина при нещастен случай по време на тренировки.
Бързо след това се срути и спортната кариера на Харват. Колкото и да се стараеше, той не можа да се върне към състезанията. Съсипващото чувство за вина се оказа непосилно за него. Знаеше, че е разочаровал баща си. Много колеги и треньори се опитаха да го разубедят, но той остана непреклонен. Заряза спорта и реши да се върне към учението.
Когато завърши с пълно отличие Университета на Южна Калифорния, той постъпи във военноморските сили, а после беше приет в Основния отряд за подводно унищожаване — ООПУ. Това беше най-тежкото изпитание, преживяно от Харват до този момент, но мисълта, че щом баща му е успял, значи ще успее и той, го тласкаше напред.
Спортната смелост и желязната решителност му донесоха успех. Той завърши първи в курса и беше назначен като тюлен в Екип две, наричан още „Полярните тюлени“, където отличното владеене на ските се оказа от изключителна полза.
Харесваше колегите си от Екип две, но там липсваше активността, която би му донесла удовлетворение, и той подаде молба да бъде преместен в прочутия Екип шест на тюлените.
Вече си беше създал някакво име, но въпреки това в Екип шест бяха особено придирчиви към онези, които биваха допускани да се влеят в редовете им. Колкото и да не искаха да го признаят другите тюлени, Екип шест си беше отделна класа сам по себе си.
Това беше една от най-елитните организации в света и една от тези с най-труден достъп. Необходимо бе да докажеш не само че си заслужил да бъдеш там, но и че го желаеш повече от всичко на света. Членският състав на „Екип шест“ не правеше нищо, за да облекчи положението. Всъщност те полагаха всячески усилия да накарат Харват да се откаже. Трудът им се оказа напразен. В средата на проверка за издръжливост той направи така, че никой да не издържи до края, и те осъзнаха, че или ще се присъедини към тях, или ще умре от старание да го постигне, ето защо прекратиха „прослушването“. Скот Харват беше спечелил пробното изпитание и завоюва място в редиците им.
Владеенето на чужди езици не беше сред качествата, с които тюлените можеха да се похвалят, но талантът на Харват да учи езици беше открит скоро и поощрен. Пратиха го на курсове го всички езици, към които бе проявил интерес или знаеше поне малко, в това число арабски и руски.
Постиженията му като тюлен от Екип шест привлякоха вниманието на Сикрет Сървис и го назначиха в Белия дом като консултант при специалистите им го антитероризъм. Тогавашният президент на страната разбра, че той притежава особен набор от качества, които биха били от по-голяма полза за държавата, ако се приложат в областта на силите за нападение. Така Харват беше включен в изпълнение на свръхсекретна програма, ръководена тайно от Департамента по национална сигурност. Това беше един от най-агресивните проекти с най-отдалечен във времето стратегически замисъл, разработван от САЩ. Щом като терористите отказваха да играят по правилата, Харват щеше да постъпва като тях. Хвърлен беше безмилостно срещу тях.
