— Сред причините Великобритания да се превърне в една от най-мощните империи в света е тази, че е била господар на моретата — чрез военния си флот и чрез търговските съдове. Строили са кораби с невероятна бързина, а белият бор се смятал за най-добрия дървен материал за направата на високи мачти, състоящи се само от един дървесен ствол. И тъй като на Британските острови вече почти не останали насаждения от бял бор, те прокарали закон в Колониите, според който се забранявало там да секат дървета от този вид с диаметър над трийсет сантиметра. Това вбесило мнозина колониални дървосекачи, строители и собственици на дъскорезници. Голяма част направо пренебрегвали закона. Станало дори много модерно да натриеш носа на британците, като поставиш подова настилка у дома от бял бор и покажеш, че дъските са поне трийсет сантиметра широки, та дори и повече.
— Какво общо има това с дървените трупи, на които бе намерена Клер Маркорт?
— Виждаш ли стрелката, изписана с тебешир тук? — посочи Харват най-широкото парче дърво на снимката.
Стареца погледна и кимна с глава, заслушан в разказа на Харват.
— Когато Короната изпращала своите надзиратели на кралските гори на проверка, всички дървета, за които било установено, че са отсечени в нарушение на постановлението, били обозначавани с голяма, дебело изписана стрелка точно като тази на снимката. Всеки, за когото се установяло, че притежава бял бор, смятан за собственост на Короната, бил глобяван солено.
През 1772 г. служител на Короната открил собственик на дъскорезница в Уеър Ню Хемпшър, на име Ебенизър Мъджет, да сече бели борове, които трябвало да бъдат запазени за краля. Мъджет бил глобен, но отказал да плати, затова окръжният шериф и помощникът му се метнали на конете и го арестували.
Мъджет трябва да е бил невероятен търговец, защото успял да убеди шерифа да го освободи още същата нощ срещу обещанието, че на сутринта ще се яви, за да плати.
— Но не се появил, нали? — усмихна се Карлтън.
— Напротив, появил се — отговори Харват, — но заедно с други мъже, между двайсет и четирийсет на брой. Пристигнали с почернени със сажди лица точно преди над странноприемницата в Куимби, където били отседнали шерифът и помощникът му, да изгрее слънцето.
— Едва ли е завършило добре. Какво е станало?
— Пребили шерифа и помощника му с дървени пръти, после обръснали гривите на конете им. А ето и най-важният момент — отрязали ушите на конете, за да се запомни посланието им и да ги направят безполезни.
— Ужасно! — смръщи се Стареца отвратен.
— Съгласен съм сто процента.
— Хванали ли са ги?
— Естествено — отговори Харват. — Осъдили всички, но само да платят глоби, и то в малък размер. И тъй като наказанието било толкова леко, според някои послужило като подтик за нарастване на съпротивата и практически създало предпоставките за Бостънското чаено парти след по-малко от две години.
— И така, какво е според теб посланието, изпратено от групата сега? Че федералният резерв е тиранин също като крал Джордж и че те ще се разправят с него, като отвличат и убиват хора, докато Резервът бъде закрит?
— Или докато ги хванат. Мисля, че имам идея как да ги спипаме.
Лидия Райън помнеше добре първия път, когато видя Кемп Пиъри, военната база от близо девет хиляди акра край Уилямсбърг, Вирджиния, за която хората на ЦРУ говореха като за фермата. Заедно с още дванайсет други новобранци пристигна там в мразовита есенна утрин с бял микробус със затъмнени прозорци, за да започнат обучение в ЦРУ. От дванайсетте новобранци само пет успяха да стигнат до края на курса.
Голяма част от програмата бе съставена в разцвета на предшественика на ЦРУ преди години — Бюрото за стратегически операции, или БСО, и бе натоварена с паравоенно съдържание. Занимаваха се с оръжия и експлозиви, тренировки по парашутизъм и сухоземна навигация, и то толкова сериозно, че новопостъпилите често се питаха дали се обучават за разузнавателна дейност или за армията. Съществената част, за която бяха кандидатствали, може би щеше да дойде по-късно.
Първият месец във фермата беше по-скоро проверка на физическата им форма и на желанието им да останат. Това бе особено садистична форма на изпитание и включваше най-вече физическо натоварване и ръкопашен бой. Всяко упражнение, независимо дали бягане, поход с тежки раници за определено време, ускорено физическо натоварване или дори преминаване на пътека с препятствия, бе съставено така, че колкото се може повече курсисти да се откажат.
Инструкторите крещяха, непрестанно открито ги заплашваха и обиждаха, че за нищо не ги бива, че не са достойни за Управлението и трябва да се замислят дали да не потърсят работа някъде, където е по-лесно, като например във ФБР.
