Тайният орден полностью

— Слушай, за Мънро Луис и неговия екип парите не значат нищов буквалния смисъл. По някое време някой от пресата ще свърже нещата и ще раздуха грандиозен скандал. Всъщност не знам докога ще опазят в тайна убийството в Джорджия. Щом суперновината изгрее на небосвода като милион слънца, ще поискат да представят историята така, все едно са взели всички мерки, в това число и да привлекат екип, специализиран в отвличания и откупи, за да помага на ФБР. Залагат на две карти.

Стареца беше прав. Харват не искаше да дълбае повече.

— Откъде ще започнем? — попита той.

Карлтън натисна клаксона и сви в скоростната лента на пътя.

— Джейкъбсън ни даде папката с всички материали по отвличанията плюс тези, с които разполагат за убийството. Мисля, че трябва да започнем оттам.

— Между другото, ти забеляза ли върху какво е сложено тялото?

— Върху наредени един до друг дънери. Доста необичайно, без съмнение.

— За мен е по-скоро умишлено — отговори Харват.

— Защо мислиш така?

— Този, който я е убил, изпраща много конкретно послание.

— Естествено — съгласи се Стареца — Трябва да са някаква смахната група, вярваща, че Резервът е шайка тирани.

— Не става дума само за цитата от Джеферсън за Дървото на свободата, а и за черепа с кръстосаните кости с короната над тях. Има нещо в дънерите, което не ми дава мира.

— Например?

— Искам да проверя, като се прибера у дома.

Домът на Харват бе разположен над река Потомак, южно от имението на Джордж Вашингтон Маунт Върнън. Скромната постройка, някогашна англиканска църква, сега носеше името Бишъпс Гейт. Храмът бил построен по време на Войната за независимост, а сега бе един от стотиците имаш, собственост на Американския военен флот. В знак на благодарност за работата му в служба на Съединените щати, един бивш президент беше наредил имотът да бъде отдаден под наем на Харват за деветдесет и девет години. Неговото задължение беше само да го реставрира и поддържа по начин, отговарящ на неговата историческа стойност. Наемът му беше един долар годишно.

Бе живял на различни места, но никъде не се беше чувствал толкова у дома си, колкото в Бишъпс Гейт. Не вярваше твърде в пръста на съдбата, но в деня, когато взе ключовете за имота, го осени прозрението, че е възможно мястото да му е било предопределено свише.

На тавана в жилището на енорийския пастор той случайно откри табела. На прекрасно резбовано парче дърво бе издълбано веруюто на мисионерите на Англиканската църква, изписано на латински. Сякаш нарочно го бяха оставили там за него. Когато прочете думите, така вярно отразяващи същността на онова, с което се занимаваше, и на това, което беше, Скот разбра, че е намерил своето убежище — TRANSIENS ADIUVA NOS — „Ела и помогни ни“.

Свали табелката от тавана и я закачи в преддверието, за да е пред очите му на влизане и излизане.

Щом прекрачиха прага, той каза на Карлтън да види какво е останало за ядене в кухнята, ако е гладен, и че ще се върне при него след няколко минути.

Обърна се и тръгна по отсрещния коридор към кабинета си. Застана пред лавиците и шкафовете с книги и затърси с поглед нещо конкретно. Всичко бе подредено в идеален азбучен ред по имената на авторите. Когато се нанесе, мислеше, че това е най-добрият начин да организира библиотека си. Но сега му се искаше да беше групирал книгите по тематика.

Американската история беше една от страстите на Харват, особено годините около Войната за независимост. Още като момче заобича тази част от миналото на Америка. Всъщност, ако двата основни предмета в колежа не го натоварваха толкова, можеше да запише допълнително и курса по американска история.

Отне му няколко минути да намери това, което търсеше, струпа книгите на купчина върху бюрото си, подхвана ги и пое към кухнята.

Карлтън сигурно беше намерил единствените два хранителни продукта в цялата къща, които издържаха дългите пътувалия на Харват, без да се развалят — маринована херинга и пълнозърнести крекери „Васа“ — спомен от дните, когато излизаше със стюардесата от „Скандинавските авиолинии“.

Остави книгите на масата, взе си бира от хладилника и се присъедини към Стареца.

— Какво е това? — попита Карлтън.

— Изследване — отвърна Харват, докато отвинтваше капачката на бутилката.

— Книги?Защо не ползваш интернет като другите хора?

Харват поклати глава. Беше смешно наистина, че остава верен на книгите, а Стареца рови из интернет.

— Мрежата е хубаво нещо, но не съдържа всичко. Когато опреш до въпроси от историята, книгите си остават най-доброто средство.

Харват отвори най-горната книга от купчината и я разлисти. Скоро установи, че в нея няма да открие онова, което търси, и я остави настрана. Отвори следващата. Бързо намери необходимата страница.

— Подай ми увеличената снимка на табелката, окачена на шията на Клер Маркорт — помоли той, без да откъсва очи от страниците пред себе си.

Рийд Карлтън отвори папката, изрови снимката и му я подаде.

— Заповядай.

— Благодаря. — Харват я постави до илюстрацията, която гледаше. Сетне обърна книгата така, че Стареца да може да види двете изображения едно до друго.