Тайният орден полностью

— Самите кандидати и няколко репортери, следящи финансовата сфера, които излизаха с предположения кой би могъл да влезе в списъка, макар че доколкото ни е известно, никой от тях не е успял да се добере до нашите петима.

— Бюрото знае ли това?

— Всичко — потвърди Джейкъбсън. — Започнаха вече да разпитват всеки от нас, който е имал известен достъп до информацията. Първата ни цел е да намерим отвлечените и да сторим така, че похитителитеда си получат заслуженото. Затова провеждаме тази среща с вас.

— Да си получат заслуженото? — повтори Харват. — Съжалявам, но според вас с какво точно се занимаваме ние?

— Обърнаха се към нас заради нашия опит в отвличанията и откупите — обясни Стареца и улови ръката на Харват над лакътя.

Харват знаеше, че богатите компании и частни лица често привличат специалисти по отвличания в подкрепа на усилията на ФБР.

— Много хора се занимават с отвличания и откупи — заяви той. — Защо точно ние?

— Защото — отговори Луис — искаме най-добрите, а препоръките за вас бяха получени от най-високо място.

— От кого?

— Мисля, че отговорът, който търсиш — поправи Стареца Харват, — е благодаря.

— Няма нищо — успокои го Луис. — Господин Харват, Стефани Гало е моя лична приятелка от много години. Тя беше близка и с председателя Сойър, преди да почине. Когато отвлякоха дъщеря ѝ, докато бе доброволец в Афганистан, вие бяхте човекът, когото президентът лично ѝ препоръча да наеме, за да прекоси червената лента и да ѝ върне дъщерята, и вие сторихте точно това.

Харват добре помнеше случая. Талибаните бяха пленили Джулия, дъщерята на Гало, и я държаха като заложник, за да я разменят с много опасен член на „Ал Кайда“. Участието на Харват беше известно на малцина, още повече заради факта, че той беше тайно препоръчан на семейство Гало от президента.

— Не обсъждаме нашите клиенти или нашите операции — отговори той.

— Което искрено уважавам — заяви Луис. — Както казах, трябва ни някой, който умее да пази тайна.

Стареца отново потупа Харват по ръката.

— Всичко е наред. Семейство Гало са информирани за срещата ни с господин Луис.

— И така да е — отвърна Харват. — Онова беше в Афганистан. Тук сме в Съединените щати. Правилата са различни,многоразлични. Не казвам, че не можем да помогнем, но без искане на откуп въпросът почти напълно попада в сферата на съобразяване със законовия ред. На екип по отвличанията и откупите не биха позволили да направи нещо повече.

— На ваше разположение ще бъдат предоставени всички наши ресурси — заяви Луис, — в това число и самолетът, който държим в готовност на летище „Рейгън“ с отпочинал екипаж.

Харват се чудеше как да отговори. Имаше още няколко въпроса, никой от които не беше уместно да зададе пред Луис и Джейкъбсън. Трябваше да разговаря със Стареца насаме. Но потенциалните клиенти не биха му дали такава възможност с охота.

— За съжаление не разполагаме с лукса да ви отпуснем време, за да обмислите въпроса — заяви Луис. — Още сега трябва да разбера дали сте в играта или не.

Преди Харват да успее да реагира, Рийд Карлтън отговори от името на двамата:

— В играта сме.

— Те са клиент, получил разрешително да отпечатва свои собствени пари — каза Карлтън, докато шофираше към къщата на Харват в покрайнините на град Александрия, Вирджиния. Сега, когато срещата беше приключила и бяха получили поръчката, той се чувстваше много по-добре. — Такова нещо не ти пада всеки ден.

— Технически— отвърна Харват — те непечататсвои собствени пари. И както някога ми каза един мъдър човек, те не произвеждат и сладолед.

— Какво те прихвана изведнъж?

— Не знам.

— Хайде, горе главата! Щом ни платят за „Сиена Стар“ и приключим ли с тази поръчка, ще сме изплували.

— Каква сума ще поискаш от Мънро Луис за нашата работа?

— Не от него, а от федералния резерв. Мерех се високо, защото очаквах да преговаря с нас за възнаграждението, но той прие всичко. Дори ще ни преведе половината от поисканата сума предварително. Ти, неизвестно защо, изглеждаше готов да убиеш сделката в зародиш. Ако бях въоръжен, щях още там да ти пусна един куршум.

— Нищо ли в тази история не те притеснява? — тръсна глава Харват.

— Естествено, че ме притеснява. Така е с всяка задача, която поемаме. Във всяка от тях има главоболия и задънени улици. Затова хората се обръщат към нас. Но независимо от проблемите винаги намираме изход. Това ни е работата.

Това е моята работа, помисли си Харват. Макар да не подценяваше гениалността на Стареца, Карлтън вече почти не работеше на терен. Харват беше този, когото изпращаха в различни дупки по света, където опасността беше обичайно състояние. В това имаше моменти, които му харесваха, но и други, които беше започнал да мрази.