Тайният орден полностью

Прочете внимателно докладите за останалите похитени жертви, търсейки обща нишка, но единственото, което успя да установи, беше, че отвличанията са изпълнени много добре. Всички бяха станали в една и съща вечер, но в различни градове, което означаваше, че са ползвани различни екипи. За Харват това беше плюс. Колкото повече хора участват в даден заговор, толкова по-голяма е вероятността един от тях да се прецака. Но майсторлъкът беше да отдадеш нужния ресурс на случая, така че да съзреш прецакването и в мига, в който настъпи, да скочиш и да го обърнеш в своя изгода.

За съжаление „Карлтън Груп“ не разполагаше с голям ресурс, още по-малко с резерви, които да местят от проект на проект, защото бяха принудени да освободят повечето от хората си. В момента Харват водеше разследването сам от дома си, като кабинетът му беше центърът за проучваните материали, а тези, които не се побираха вътре, задръстваха коридора.

Дори и Стареца не отдели достатъчно време. Прекара няколко часа с Харват над задачата и тръгна да се занимава със страничните ефекти от операцията „Сиена Стар“.

Макар да не говореше открито за това, Карлтън беше много обезпокоен от убийството на Клер Маркорт. Харват го разбра от изражението му и от времето, което посвети на досието ѝ. Той сканира съдържанието му, прехвърли го в лаптопа си в кодиран FTP сайт, след което излезе и проведе продължителен телефонен разговор. Когато се появи отново и съобщи, че си тръгва, подаде на Харват бележка с адреса на някакъв склад и съкращението „УУII“.

Инициалите идваха от името Уилям Уайс Втори.

— Той те очаква — каза Стареца, тръгвайки към вратата.

— Очаква ме за какво? Кой е той?

— Работеше в Управлението, умен мъж. Знае по малко за всичко. Дадох му материалите. Може да се сети нещо.

Харват искаше да попита с какво се е занимавал Уайс и какво го прави толкова специален, но Карлтън бързаше и изчезна, преди да поговорят. Харват реши, че скоро ще научи.

Тръгвайки към фасадата на сградата, той забеляза няколко почти невидими предпазни мерки. Може да са били взети в отговор на високата престъпност в района, но си помисли, че причината вероятно е друга и много по-конкретна. Който и да беше този Бил Уайс, той имаше много опасни врагове.

Бил Уайс приличаше на нещо средно между Дядо Коледа и най-издръжливия моторист от „Ангелите на ада“. Имаше бяла коса, гъста бяла брада, стърчеше над Харват с около педя, а по тегло го превъзхождаше поне с трийсет и пет килограма.

Носеше тъмни джинси, чифт черни ботуши „Фрай“ и избеляла риза с висока яка на тексаски каубой. На дясната му китка се виждаше медна гривна — от тези за предпазване от артрит, а на лявата — скъп водолазен часовник „Панерай“.

Щом Харват влезе, Уайс хвърли бърз поглед към улицата, затвори вратата, а после му протегна ръка.

— Благодаря, че се съгласихте да ме приемете толкова бързо, господин Уайс.

— Първо, аз съм доктор Уайс и второ, спестете ми формалностите — усмихна се мъжът. — Щом Прасковата те праща, това ми стига.

Прасковатабеше прякорът, под който Стареца бил известен на младини. Според легендата той бил един от най-безкомпромисните следователи на Централното разузнавателно управление. Славел се с това, че поемал най-тежките случаи, най-заплетените от най-заплетените, и бил способен да прояви абсолютна жестокост към врага. Твърдяха, че става ли дума за спасяване на живот и времето не е от изключителна важност, Рийд Карлтън бил човекът, който ще свърши работа, фактът, че прибягвал до някои доста необичайни методи при разпитите, му донесъл забавното, но и вледеняващо прозвище Прасковата. Бил всичко друго, но не и сладък.

Уайс направи знак на Харват да го последва и го поведе към вътрешността на помещението. Минаха през малко преддверие, чиито стени бяха покрити с картини. Харват забеляза, че Уайс е обиколил света, често тежковъоръжен и заобиколен от местни бойци, че е бил водолаз и частен пилот, игъл скаут, фотограф, мотоциклетист, почитател на НАСКАР и ИНДИКАР, при това ловец с ранчо в окръг Сан Саба в Тексас.

— Ходите ли на лов? — попита Уайс, забелязал, че Харват гледа с възхищение снимките от ранчото.

— Строго погледнато, само за двуноги сега.

Уайс сви рамене и го преведе през тежка плъзгаща се врата до основната част на сградата — обширно високо помещение с дебела метална покривна конструкция и отколешен залят с епоксидна смола бетонен под. Близо до широка повдигаща се като ролетка врата стояха три идеално реставрирани стари джипа — зелен лендроувър, модел 1960 година, сив металик „Интернешънъл Харвестър Скаут“ от 1970, и един бял джип „Гранд Уагъниър“, модел 1980, с дървена облицовка на таблото. Зад тях имаше още няколко стари мотоциклета в различна степен на подновяване. Харват разпозна един „Триумф Бонвил“, също и един „Индиън“ и един „Крокър“

— Ваше дело ли е реставрацията на всичко това? — попита той.

— Да — отговори Уайс. — От дете обичам да разглобявам разни неща, а после да ги сглобявам отново.

Докато Харват се възхищаваше на машините, мъжът добави: