Тайният орден полностью

— Никога не излизайте в пенсия. Ще се смаете, като разберете колко скъпо струва „играта на голф“.

Сега Харват сви рамене. Все още не беше добил представа с какво се е прехранвал Уайс. Но ако приличаше на онези пенсионирани призраци, с които го бе сблъскал животът, то и той сигурно се бе заел с предоставяне на консултантски услуги след напускането на Управлението и бе натрупал добри пари от това.

Гаражната част на склада завършваше с огромна стъклена витрина, висока от пода до тавана. Вътре се виждаха ред подир ред стари пишещи и шевни машини. Изложбата служеше за преграда към жилищните помещения на Уайс.

Видя кухня с уреди с покритие от инокс, масивна библиотека с колони от четириметрови рафтове, стигащи чак до задната стена на постройката, и гигантска чертожна маса, която служеше за писалище. На стената до нея висяха безброй дипломи, една от които за докторска степен по психология, както и няколко дипломи и грамоти от Седемдесет и пети рейнджърски полк и Пети отряд на Специалните сили. Следваше спалното помещение, после дневна с разтегателен диван и накрая дървен бар, сякаш пренесен тук от малка ирландска кръчма.

— Нещо за пиене? — попита Уайс и мина зад бара.

— Какво имате? — каза Харват и съжали за въпроса си в мига, в който го беше задал.

— Уиски и студен чай.

— За мен чай.

— Значи уиски — заключи Уайс, взе две чаши и ги сложи на плота. — Чаят ми свърши.

Зад бара висеше ярък колаж с маслени бои на Джордж Вашингтон, застанал зад същия този бар. Харват реши, че познава художника.

— Това е Пенли, нали?

— Точно така — отвърна мъжът и подаде питието на Харват. — Велик художник и още по-велик американец. Попаднах на него преди няколко години и сега се старая да посещавам всички негови изложби.

— Тяло в движение — отбеляза Харват.

— И запазва движението си. Думи, с които живееш, като се пенсионираш.

— Откъде точно сте се пенсионирали?

Уайс пое глътка от питието си.

— Най-сполучливото описание, което са давали на професията ми, е „антропология на въоръжения индивид“. Служих дълго време в армията, главно в частта за специални операции. Армията ме изпрати да се дипломирам, а после и да защитя магистратура в учебно заведение, където станах специалист по убийствата.

— Имате предвид в начините, по които убиват войниците?

— Не само те — всеки човек или всяка организация. Войници, служители на силите на реда, членове на гангстерски банди, поръчкови убийци и убийци на политически лица, психопати, националисти, терористи — само да кажат, и аз извършвах изследването.

— Звучи интересно.

— Завладяваща работа, а аз не оставях непреобърнат нито един камък. Изследвах начина, по който скочи успеваемостта при убиване, след като замениха използваните при стрелковите учения кръгови мишени за точно попадение в целта с фигури в силует, та дори и това как масовите убийци избират жертвите си и местата за нападение. Открих, че има един вид конкретна умствена настройка, водеща до отлични резултати в боя. Някои аспекти на тази настройка могат да се преподават, така че обикновените войници да бъдат по-ефективни на бойното поле, но има и други аспекти, които не могат да се научат. Трябва да си с вродена нагласа. Когато навлязохме в дълбочина, за да идентифицираме тези умствени особености, резултатът започна да се оформя като процес на проверка в някои клетки на „Специални операции“.

Клетки.Любопитен избор на термин, помисли си Харват, сякаш имаше нещо, което трябва да се затвори вътре.

— Значи военните са търсили начин да намерят своите най-смъртоносни убийци.

— Това беше едната част, но както знаете, „Специални операции“ е много повече от самото убиване на врага. В моя случай се стараехме и да научим армейските екипи на специалните сили какво да търсят при проверките, когато се инфилтрират в чужди страни и работят с метежнически групи. Нашите зелени барети се нуждаеха почти от докторати по психология, за да преценяват правилно потенциала в битките, които подкрепяха. Всъщност трябваше да имат способността бързо да решат дали подкрепят и повишават в длъжност точните хора, или има и подобри кандидати за някои длъжности. Както споменах, беше завладяваща работа.

— И в Управлението трябва да са мислели така, когато заработихте за тях.

— Така е — съгласи се Уайс и отпи отново от питието си. — През този период експериментираха с многоинтереснипрограми. Направиха ми предложение, несравнимо с това, което би ми дала армията, затова се преместих в Лангли.

— И продължихте работата, която вършехте за армията?

— Нос много по-голям бюджет.

— Извън ведомостта или не? — попита Харват, имайки предвид мястото, откъдето идваха парите за тезиинтереснипрограми.

— Как мислиш?