— Добре, вие сте доктор Убий, военен антрополог — продължи Харват. — А аз защо съм тук?
И преди често определяха Уайс по този начин — не помнеше дори колко пъти. Обикновено се засмиваше. Този път обаче лицето му остана напълно сериозно.
— Защото Рийд Карлтън мисли, че мога да помогна при вашия случай.
— Можете ли?
— Навярно. Но първо искам да разбера какво знаете вие за жертвата си.
—
— Може да има заложници,
Целият следобед прекара в правене на снимки. Това наистина му харесваше. Снима Кингс Чапъл, Олд Норт Чърч и Пол Ривиър Хаус. В Гренъри Беринг Граунд близо до гроба на Сам Адамс срещна почитателка на готическия стил с черно червило и лак на ноктите в същия цвят, която му позволи да я снима в провокативни пози на фона на някои от надгробните камъни. След четвъртата снимка тя сама му предложи срещу петдесет долара да го заведе на едно близко място за кратък секс.
Момичето беше просто боклук, който търсеше пари за своята доза. Той ѝ подаде десет долара само за да види какво ще направи. Тя му каза да си го начука и му показа среден пръст, докато се отдалечаваше. Десет минути по-късно, когато той вече се канеше да си тръгва, тя се върна, заявявайки, че е готова да го направи и за двайсет долара. Нямаше как да знае, че фактът, че са на открито и посред бял ден на място, където минават хора, е доста полезен за нея. Ако беше нощ и той не си беше изпил лекарствата, историята щеше да приключи малко по-различно.
Нямаше представа с какво се друсаше тя, нито колко струваше, но извади банкнота от един долар от портфейла си и я подаде с думите да отиде да си купи нещо за ядене.
— Какво? Кутийка „Тик-так“ може би? — попита момичето с подчертано южняшкия си акцент. — Върви да си го начукаш — завърши тя.
Беше се ядосала, ама наистина. Това го развесели. Като видя усмивката, разтегнала чертите му, тя сякаш още повече се вбеси и дори посегна да го удари. Бързината, с която улови китката ѝ и рязко я изви назад, я стресна. Понечи да извика, но предусетил и това, той стисна още по-силно ръката ѝ и я привлече към себе си. Болката беше толкова силна, че направо я остави без дъх.
Очите ѝ трескаво шареха насам-натам с надеждата отнякъде да дойде помощ, ала неколцината случайно присъстващи наоколо се интересуваха най-вече от историческите надгробни паметници. Той буквално помириса страха, който вече струеше от порите ѝ, и долавяше потрепването на цялото ѝ тяло. Кой знае колко зараза имаше в тази жена, но в този момент това беше без значение. Интересуваше го едно-единствено нещо в нея. Затвори очи и се заслуша, докато не улови ударите на обхванатото от ужас сърце, което се блъскаше в гърдите. Все едно бе сърце на заек, който се мъчи да се отскубне от лапите на вълк.
Дръпна още по-силно ръката ѝ, почти до степен на счупване, след което я пусна. Тя остана така вцепенена от страх и като истинско зайче, каквото всъщност беше, се спусна да бяга колкото се може по-далеч от големия лош вълк.
Докато я гледаше как панически се отдалечава, лицето му се разтегна в усмивка. Ранният следобед, откритото публично място и задължението му да си вземе хапчетата — тези три неща спасиха живота ѝ тук на гробищата, но това възбуди още повече апетита му.
Внимателно подбираше местата, където можеше или не биваше да отива, както и храната, която можеше или не биваше да поглъща. Бе направил някои неща, за да се дегизира, но въпреки това съществуваше риск да го разпознаят и заловят. Насочи се към района на Чайнатаун в града, където влезе да хапне в съвсем малък ресторант, дупка, която не можеше да си позволи дори еднакви столове, да не говорим за камери за наблюдение на посетителите.
Най-доброто, което можеше да се каже за храната, бе, че ставаше за ядене. Поръча си пържен ориз и яйчени ролца, които проми обилно със сладка като сироп азиатска газирана напитка от хладилника. Очакваше се с помощта на лекарствата да контролира импулсите, но когато стимулите се струпваха, както преди малко в гробището, усещаше, че му е трудно да удържа желанията си.
