Тайният орден полностью

Харват забеляза пренебрежителния тон на Уайс при споменаването на „теглене на суми от банките“.

— Това е измислената криза, за която споменахте, нали?

Уайс кимна и продължи:

— Чувал ли си за диалектиката на Хегел?

— Да, когато група хора създават проблем, съзнавайки добре как останалите ще реагират. Групата създава суматоха за решаване на проблема, подканя към действия запромяна. Щом масите са вече достатъчно изморени и отчаяни, те са готови да приемат някакво решение и то бива предложено от групата избрани. Хората се радват, че е намерен изход, че има план, и започват да настояват той да бъде приведен в действие. Така и не разбират, че са били манипулирани, че така не само не постигат желаната промяна, но се оказват въвлечени в още по-лоша схема от преди, само дето опаковката е различна. Точно това се случи с приемането на Резерва. Проблемът бил изфабрикуван от неколцина с власт, които стояли отстрани и чакали паникьосаните тълпи да ги помолят за решение. Щом молбите станали достатъчно гръмогласни, манипулаторите само курдисали машината, тя заработила и нещата били представени така, сякаш са нещо естествено.

— В този случай — продължаваше лекцията си Уайс — групата е от банкери от Ню Йорк, замислили да създадат трета централна банка, която ще им даде власт над банковата система. Скоро след настъпването на новата 1907 година в „Ню Йорк Таймс“ се появява статия от известния в банковите среди Пол Варбург, в която той заявява, че американците трябва да възстановят централната банка, ако искат да избегнат по-нататъшни масови тегления на суми. Един от партньорите на Варбург пък произнася реч в Търговската камара на Ню Йорк, в която предупреждава, че ако не се създаде централна банка, страната е заплашена от една от най-съкрушителните катастрофи в историята. Небесата ще се сринат. Остава им само да дадат и доказателство са всичко това. Идва ред на Дж. П. Морган. Масирани допълнителни залагания на фондовата борса довеждат почти до срив в пазара с ценни книжа на компанията „Юнайтед Копър“ — един от големите конкуренти на Дж. П. Морган. Страхотна паника обзема пазара — все едно цялата вода от морето се е събрала на единия бряг и всеки момент ще се превърне в гигантско цунами. Всички са единодушни, че искат промяната.

Банките на Ню Йорк от кръга на Дж. П. Морган и Варбург изтеглят активите си, стоковата търговия спада наполовина и третият по големина тръст на Ню Йорк е сринат. Паниката се разпространява и в другите части на страната, защото гражданите се втурват да теглят парите си от банките. Хората започват да крещят за помощ. В играта отново се включва Дж. П. Морган, който заявява, че ще даде свои средства, за да помогне на банковата система да се стабилизира. Призовавайки и други собственици на банки от Ню Йорк да се присъединят, някои от които участват в плана му, Морган като с магическа пръчка спира кървенето и постепенно тревогата утихва. На нейно място обаче идват призивите да се направи нещо, за да не се повтори отчайващата ситуация.

— Не позволявай една добра криза да отиде напразно, прав ли съм? — подхвърли Харват.

— Именно — усмихна се Уайс. — Хората обвиняват банкерите, а те — системата, и в резултат се чуват предложения за реформи. Конгресът реагира на мига и създава специална комисия. Като с магия за председател на комисията е избран сенаторът на Роуд Айлънд, който се оказва приятел на Морган и Варбург, а същевременно е набъркан сериозно в тютюневата и каучуковата индустрия. Името му е Нелсън Олдрич. Тъй като Съединените щати са една от малкото големи нации без централна банка, Олдрич решил, че неговата Национална комисия по монетарните въпроси е добре да проучи централните банки в Европа, ето защо той, заедно с целия си антураж, прекарал близо две години в обикаляне из Европа, което струвало на американските данъкоплатци триста хиляди долара.

— Излиза, че и тогава политиците са били мошеници — отбеляза Харват.

— Още по-лоши дори. След близо две години „изучаване“ и изхарчени над триста хиляди долара сенатор Олдрич и неговата група не представили нито един доклад за това какво са научили, нито предложили някакво решение за реформите в банковата система на Америка.

— Бил е изпечен мошеник.

— Не сме стигнали до най-отвратителната част — вдигна ръка Уайс.

— И по-лошо ли има?

— Много по-лошо. И мисля, че ще ти даде известна идея защо някой може да е толкова ядосан, че да иска да избие хората във федералния резерв.

Уайс изгледа внимателно своя гост, преди да продължи:

— В една студена ветровита вечер на ноември 1910 година група от най-влиятелните банкери на Съединените щати се изнизали от Ню Йорк Сити, отправяйки се на свръхсекретна мисия. От Хобокен, Ню Джърси, под прикритието на ловна дружина, тръгнала на лов за патици, се качили в луксозен вагон на частен влак и се запътили към още по-луксозния частен курорт край бреговете на Джорджия, известен като Джекил Айлънд.

— Там, където беше открито тялото на Клер Маркорт.

Уайс кимна.