— Много добре — отговори Харват.
— Имаш ли право да закачиш друго знаме над него?
— Не, разбира се. Никога.
— Имаш ли банкнота в джоба си?
Харват кимна.
— Помниш ли какво пише най-отгоре? До „Съединени американски щати“?
Харват поклати глава.
— Извади банкнотата и погледни. Прочети ми.
Той извади банкноти от един долар, от пет и от двайсет долара. Дори и една от сто.
— На всичките най-отгоре пише „федерален резерв“.
— Един чудесен пример за това как гледат на себе си от федералния резерв — над правителството на Съединените щати. Банкнотите не се печатат дори от Департамента по финансите. Може да се печатат в сградата, но департаментът изобщо няма думата кога и колко да бъдат напечатани. А за да продължи играта на банкнотите стоят подписите и на ковчежника на Съединените щати, както и на секретаря на Департамента по финансите. Чрез контрола над нашата валута тази група от неизбрани от нас частни банкери доведоха страната до ръба на банкрута. Те не само емитират виртуално повече от сто и петнайсет милиона долара на час, за да покрият рискови заеми и сделки, извършени от техните приятелчета в банките, за които се знае, че са прекалено големи, за да успеят, но и…
— Чакайте малко — прекъсна го Харват —
— Не ги отпечатват, а ги емитират виртуално и депозират тези суми в сметките на банките, които на свой ред сключват договори за рискови заеми и инвестиции, защото все едно колко грешни са стъпките им, за тях няма никакви последствия. Точно за това е и създаден Резервът.
— В случай, че толкова много пари се пускат в обращение — продължи да пита Харват, — това не означава ли, че парите, които имам в банковата си сметка, се обезценяват все повече и повече?
— Получаваш звездичка — похвали го Уайс. — Както вече споменах, откакто съществува Резервът, доларът е загубил деветдесет и шест процента от покупателната си стойност. Те налагат най тежките и съсипващи данъци чрез контрола, който имат над монетарната ни система, и то само за да покрият неразумните вложения на своите колеги, все за сметка на данъкоплатците. Защото кой, мислиш, плаща накрая сметката?
— Ние.
— Именно. Нещо повече, Резервът контролира и размера на лихвите върху твоите пари, както и лихвите върху имотния ти кредит, върху кредита за колата ти и студентския ти кредит. С тези виртуални пари се купуват държавни облигации, та да може правителството да харчи, да харчи, да харчи и да затъваме все по-дълбоко и по-дълбоко в дългове. А дали Резервът купува облигациите директно от държавата? Не, естествено, че не. Това става чрез посреднически фирми от приятелския им кръг в Ню Йорк, така че фирмите да вземат огромни комисиони.
— Тези фирми ли са „затлъстелите котараци“ от Уолстрийт, чиито юзди държи Резервът? — не се сдържа Харват.
— Това е невероятна игра за фасада — кимна Уайс. — От особен интерес за вашия случай е, че някога Великобритания поискала да постави Колониите в зависимост от Банк ъф Ингланд. Този акт бил възприет като напълно неприличен и бил последната капка, довела до Войната за независимост.
Харват беше познавач на американската история, но за първи път чуваше този факт. И направо се изуми.
— Някои от бащите основатели, като Джеферсън например, били против централната банка — продължаваше Уайс, — докато други, като Алекзандър Хамилтън, не само подкрепяли, но и правели всичко възможно за осъществяването на този план. Целта била да се привлекат законодателите от Юга. Хамилтън дал съгласие Конгресът да се премести вън от Ню Йорк, на юг.
— И така се стига до столицата Вашингтон, окръг Колумбия?
— Бинго — рече Уайс. — И всичко за една централна банка.
— Споменахте, че две предходни централни банки са били ликвидирани. Как се оказахме с трета — Резерва?
— Въпреки яростната съпротива на Джеферсън срещу идеята за централна банка, като инструмент на спекула, манипулация и финансова корупция, президентът Джордж Вашингтон подписва документа за създаване на първата централна банка. След като след двайсет години срокът за работата ѝ изтича, хората толкова не са съгласни с нейното съществуване, че Конгресът отказва да го продължи.
Президентът Джеймс Мадисън слага подписа си под документа за създаване на втората банка на САЩ, но щом Андрю Джаксън заема поста, отказва да поднови договора. Той в много отношения прилича на Томас Джеферсън и вижда в централната банка инструмент за корупция. В един момент икономиката се разлюлява и Джаксън предвидливо разпорежда всички федерални земи да бъдат продадени срещу злато и сребро. Много банки възприемат този механизъм и постигат резултати. За съжаление някои от банките така и не успяват да изплатят на клиентите си сумите, които някога са вложили. Това довежда до вълна от фалити в банковата сфера и в резултат се създава сериозен дисбаланс в икономиката. Едно от най-неприятните масови тегления на суми от банките довело до създаването на федералния резерв.
