— Групата включвала Ейбрахам Пиат Андрю, помощник-секретар на секретаря на финансовия департамент на САЩ, Франк Вандерлип, президент на най-могъщата банка в страната — Нешънъл Сити Банк ъф Ню Йорк, и представляващ интересите на Рокфелер в сферата на петрола, както и споменатия преди малко собственик на инвестиционна банка Пол Варбург. Интересна подробност, свързана с Варбург, е, че дори по днешните стандарти той получавал твърде висока годишна заплата — петстотин хиляди долара. В Германия семейството му представлявало интересите на една от най-големите фамилии в банковото дело — Ротшилд.
— Добра работа и още по-добра компания — не пропусна да отбележи Харват.
— Нищо не става случайно при тези хора — отбеляза Уайс. — С компанията пътуват и Бенджамин Стронг и Хенри Дейвисън от компанията на Дж. П. Морган, както и Чарлс Нортън, президент на Нешънъл Сити Банк ъф Ню Йорк на Дж. П. Морган. В облицования с махагон вагон ги посрещнал нашият приятел сенатор Нелсън Олдрич. Общо взето, присъствали шестима мъже, за които се говорело, че държат една четвърт от богатствата на света. При спуснати завеси, докато прислужници с бели ръкавици поднасяли пури и коктейли в разкошния вагон, влакът напуснал Хобокен в южна посока към Брънсуик, Джорджия, където щели да приключат окончателната част от дългото осемстотин мили пътуване в лодка до Джекил Айлънд.
Харват добре помнеше думите на Джейкъбсън, директор по сигурността на федералния резерв, че това е среща, която се дава за пример в много от конспиративните теории. Запита се какво бе накарало Бил Уайс да насочи вниманието му към този факт.
— Чувал съм, че по време на тази акция е имало всичко с изключение на жертвоприношения с животни и преклонение пред дявола.
Бил се засмя от все сърце и така съвсем заприлича на Дядо Коледа.
— Само това да беше — рече той. — Останали на Джекил Айлънд повече от девет дни и направили страхотен план за учредяването на централна банка на Америка. Варбург бил с най-бърз ум, при това бил най-наясно с банковото дело, ето защо възложили на него да съчини обръщението към Конгреса. Олдрич пък следял внимателно да бъдат подбрани такива думи и изрази, че документът да бъде одобрен. Останалите присъствали, за да са сигурни, че интересите им са защитени и ако възникне проблем, да са подръка за решаването му. Паническото теглене на пари заплашвало сигурността и икономиката на страната, ето защо мъжете на Джекил Айлънд били сигурни, че Конгресът очаква някакво смело и радикално решение. Давали си ясна сметка, че в обществото цари убеждението, че именно банкерите са причина за паниката, и омразата към тях е трудно овладяема. Това значело, че ще се наложи да замаскират колкото се може по-добре този проект. Той трябвало да бъде представен като един обещаващ състезател.
Варбург, който бил умен мъж, предложил да избегнат думите „централна банка“. На въпроса какво може да ги замени, той веднага споделил своя вариант — „Система на федералния резерв“. За да се замаскират нещата още по-добре, според него трябвало да се създаде и мрежа от клонове в страната, които да бъдат оглавени от добре известни местни личности. С две думи, взели всички предпазни мерки по нищо да не личи, че федералният резерв е замисъл на банкерите от Източното крайбрежие, най-ненавижданите хора в страната в момента.
Харват все още не можеше да разбере някои неща.
— Тези мъже са имали неподлежаща на съмнение финансова мощ дори по съвременните стандарти. Защо е трябвало да си създават целия този труд? — попита той.
— Много просто — за самозащита. Общо взето до 1910 година банките са били в своя разцвет. През предходните десет години те удвоили своя брой и повечето нови били създадени в южните и западните райони на страната.
— Което неизбежно довело до свиване на пазара на банките от Ню Йорк.
— Най-тревожното за тях — кимна в знак на потвърждение Уайс — било, че бизнесът се развивал много добре, затова били готови да финансират със собствени средства разширяването на влиянието си. Искаш да говорим за паника ли? Банкерите се опасявали, че е дошъл краят на техния свят.
— Е, и какво от това? — попита Харват. — Защо хората да не могат сами да решат как искат да финансират разширяването на собствения си бизнес?
— Напълно съм съгласен — протегна ръце Уайс. — Не съм банкер и вярвам в свободния пазар.
— Какво се случило после?
