— Банките имали нужда да променят мисленето на хората. И по-специално да наложат идеята „купуваш сега, плащаш после“, така че гражданите да се научат да взимат заеми, а не да спестяват. За тази цел трябвало да направят така, че получаването на кредити да е колкото се може по-евтино. Това бил един от четирите най-важни проблема, които трябвало да решат на Джекил Айлънд. Как да смажат конкуренцията, как да контролират нивото на лихвите и да направят така, че хората да взимат колкото се може повече заеми, все едно с какви капитали разполагали в трезорите си, и най-накрая — най-сериозният от всички. Нямало присъстващ там, който да не е наясно, че в даден момент, може след двайсет, може и след петдесет години, все пак системата ще се сгромоляса. И когато това се случи, ще им е нужна предпазна мярка, която да запази банкерите от финансов фалит, а сметката да платят данъкоплатците.
Колкото повече научаваше за тези хора, толкова по-неприятни ставаха те на Харват.
— Говориш за морален банкрут.
— Грандиозният план не само бил застрашен от провал, но и можел да ги вкара в затвора. Били съвършени манипулатори. Дж. П. Морган раздавал на хлапетата по улицата чисто нови лъскави петачета. Пол Варбург можел да мине за прототип на Татко Уорбъкс от „Малкото сираче Ани“. Малцина знаели на какво са способни тези мъже. Нали си чувал за хиперинфлацията по време на Ваймарската република след Първата световна война?
— Да, разбира се. Виждал съм снимки на тълпи, които отиват в магазина с детски колички, пълни с обезценени банкноти, за да си купят един хляб.
— Именно. Онова, което много хора не знаят, е, че причина за тази хиперинфлация, смазала средната класа на Германия, съсипала икономиката и създала база за появата на Хитлер, всъщност е централната банка на Германия — Райхсбанк, по чийто модел е създаден нашият федерален резерв. Но има и още нещо — добави Уайс, — директор на Райхсбанк бил братът на Пол Варбург, Макс.
— Сериозно? — не вярваше на ушите си Харват.
Уайс кимна.
Въпреки изчерпателната справка за историята на федералния резерв Харват така и не се бе приближил ни най-малко до това кой може да стои зад отвличанията на петимата кандидати за председателското място.
— Много са причините да не харесваш Резерва, не по-малко от тези, заради които не харесваш и Конгреса. Но никой не отвлича или убива конгресмени, за да се разпусне Конгресът.
— Понякога си мисля дали това няма да е добро решение.
— Шегуваш се, нали? — подхвърли Харват.
— Естествено — отвърна Уайс. — Просто не съм им фен. Слушай, ако има хора, които преследват членове на Конгреса, ще действаш по същия начин, нали? Ще се питаш кой има изгода от нападенията върху тях и после ще търсиш следи.
— Така е, но нали разбираш, че ако говорим за това кой ще спечели от затварянето на Конгреса, трудно ще свием възможностите, защото цялата страна ще спечели.
— Виждам, че и ти не си им голям фен.
— Така е.
— Е, много са тези, които могат да спечелят от закриването на федералния резерв.
— Отново цялата държава, което значи, че разполагаме с триста милиона заподозрени.
— Всъщност много повече, като имаме предвид, че доларът е резервна валута в целия свят и една инфлация, генерирана от Резерва, ще засегне земното кълбо. Като прибавим и факта, че правителството на САЩ харчи много повече, отколкото събира, ще трябва да наваксаме дефицита чрез продажба на държавни ценни книжа. Ако Резервът увеличи паричната маса, тогава стойността, която евентуално ще получат притежателите на доларови облигации, ще е много по-малка.
Харват поклати глава и отпи от чашата си. Личеше, че е притеснен.
— Виж — обади се отново Уайс, — разбирам, че не ти помагам много за твоята работа, но Прасковата искаше да е сигурен, че ще разбереш какво представлява Резервът и как действа. Има ли достатъчно умни хора, които мислят, че светът ще е много по-добро място без Резерва? Със сигурност. Има ли много такива, които ще се опитат да убиват само за да го премахнат? Не мисля.
— В такъв случай как да набележим заподозрени и да сведем кръга им до минимум, за да стигнем до тях?
— Много просто.
— И как по-точно? — искаше да знае Харват.
— Ще трябва да започнеш от мястото, където е извършено престъплението.
Уайс напусна мястото си зад бара и седна на един от столовете до Харват. Предложи да му налее още едно питие, но той любезно отказа. Главата му се беше замаяла достатъчно от информацията, която се наложи да поеме, за да добави и въздействието на още алкохол.
Уайс доля от уискито в чашата си и остави бутилката.
— Имаме пет отвличания и едно убийство — подхвана той, — наситени с много информация. Какво ти говорят те?
След срещата следобед във федералния резерв Харват дълго и внимателно беше проучвал материалите. Според него в тях нямаше почти никаква информация.
— Трябва да призная, че не разполагаме с почти нищо.
— Това също е някаква информация.
— За какво говорите?
— Искаш да кажеш, че липсват веществени доказателства на местопрестъплението, така ли?
— Е, и?
