— Искам да ѝ осигуря най-висока степен на защита. Не желая да изглежда така, сякаш това е свързано с информацията на йорданците. Трябва да го свържем с нещо, върху което тя вече работи, дори ако се наложи да присъединим още няколко души от ЦРУ за прикритие. Вие двамата с госпожица Райън го измислете и ми докладвайте.
— Дали няма да събудим подозренията на Дъркин?
— Риск, който ще се наложи да поемем. Двамата със Стю ще измислите нещо. При условие, че няма друг, който да знае за този екип и начина, по който работи, вие сте най-подходяща да движите топката напред. А какво ще правим с допълнителните сътрудници? Колко души ще са необходими според вас?
Райън извърна поглед към Макгий, който протегна ръце, обърнати с дланите нагоре.
— Не ме гледай. Аз съм един прост инструктор от армията. На нас не ни се полага защита от директора на националното разузнаване.
— Така е — обади се Райън, — но хора на вашата възраст понякога имат здравословни проблеми.
— Или проблеми в семейството — допълни генералът.
— Или с морала — обади се и асистентът.
Макгий разбра, че няма начин да се измъкне, все едно дали му харесва или не, и реши сам да определи въображаемия си проблем.
— Нека да е свързано с тялото ми, а не с характера. Избирам здравословния проблем.
— Разбрахме се — рече генерал Джонсън. — Вие двамата уговорете подробностите със Стю и аз ще ви подкрепя във всичко. Ще възникне проблем с финансирането ви. Ще можем да отделим малко, но трябва да сме изключително внимателни.
— Благодаря ви, сър. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.
— Ясно. Нещо друго?
Четири чифта очи се спогледаха и когато стана ясно, че никой няма какво да добави, директорът на националното разузнаване закри срещата.
— Настоявам всичко да се държи в пълна тайна — рече той в заключение. — Ако и когато се наложи да се отиде при президента, аз ще се погрижа. Дотогава — пълна секретност. На никого нито дума.
Двама мъже седяха във форд експлоръра, паркиран от дясната страна в края на пътя, водещ до дома на генерал Джонсън, и внимателно проследиха как джипът на Макгий потегля.
Мъжът на мястото до шофьора извади телефона си и набра някакъв номер във Вирджиния.
— Току-що си тръгнаха — рече той, когато отсреща вдигнаха. — Какво да направим?
— Убийте ги.
— Искате ли да изглежда като нещастен случай?
От момента, в който Лидия Райън напусна кабинета му, той бе обмислял този въпрос.
— Не — отговори Фил Дъркин. — Нека да изглежда нарочно. Наистина
Стареца нахока Харват за ограничените му познания за федералния резерв и неговите функции. Макар да се опита да го скрие, невежеството му пролича и по време на срещата с Мънро Луис. Не обичаше да се чувства глупав и не в свои води, но фактът си беше факт. Разговорът му с Бил Уайс беше съвсем друго нещо.
— Не искат да разбираш какви ги вършат — подхвана домакинът му. — Всичко нарочно е направено неясно и объркано. Показват истинска главоблъсканица от таблици и схеми, само и само да изплашат хората, и наистина успяват. Малцина са американците, които са наистина наясно.
Уайс беше истински енциклопедист и Харват започна да разбира защо Стареца искаше да се срещне с него.
— Защо толкова много хора са против федералния резерв?
Уайс отпи от питието си, сякаш обмисляше откъде да започне.
— На първо място, изобщо не е федерален, а не е и никакъв резерв, федералният резерв има общо с федералното толкова, колкото и „Федерал Експрес“. Това е група от могъщи банкери, станали причина за кризата в началото на двайсети век, породена, за да убеди американския народ, че държавата се нуждае от силна централна банка, за да се регулира икономиката и да могат затлъстелите котараци от Уолстрийт да стъпят отново на краката си. Това е един от най-успешните контраудари в историята.
— Явно не си техен привърженик.
— Придържам се само към фактите. Избират името федерален резерв, за да хвърлят прах в очите на американците и да изглежда, че са част от управлението. Те не само не са част от управлението на страната, но дори не се и отчитат пред американския народ. Ние като граждани нямаме правата да изхвърлим когото и да било от тях, нито да им диктуваме как да действат. Работят в пълна тайна и никога не са имали цялостен одит. Изненадващото е, че от създаването на Резерва през 1913 година доларът е загубил деветдесет и шест процента от покупателната си стойност. Резервът определя лихвите и неговата политика наду огромни балони, които в крайна сметка се спукаха и предизвикаха драматични спадове в икономиката. Истината е, че откакто съществува Резервът, спадовете в Америка стават все по-продължителни и по-тежки.
— Защо тогава го държим? Не можем ли да се отървем от него? — попита Харварт.
— Америка е ликвидирала две някогашни централни банки. Може да унищожи и тази, стига да иска.
— Там е работата. Американците трябва да го поискат. Нали?
— Именно, но повечето хора нямат представа какво представлява. Всъщност нека те попитам нещо. Колко добре познаваш протокола на американското знаме?
