В началото това даде резултат, но се улови, че все по-често мисли за това колко му се иска да измъчва мъжа, да го пречупи емоционално, да го накара да плаче и да хленчи, да моли за милост. Застана така, че човекът да го вижда как връзва тежкото въже и дъската, приготвена специално за него.
Щеше му се да го попита дали е чувал за инженер Рубен Гарет Голдбърг или просто Руби Голдбърг. Щеше да му разкаже, че тъкмо той го е вдъхновил за инсталацията, която бе конструирал, и да му я обясни подробно, за да вижда как страхът, който и без това пълнеше очите му, нараства със страшна сила. Знаеше обаче, че ако си играе с мишката, може в крайна сметка да я изяде, а това беше строго забранено. Всяко отклонение от плана щеше да го провали.
Помъчи се да не мисли за мъжа пред себе си, а за жената, която бе заловил на Сий Айлънд, и колко могъщ се бе почувствал, държейки живота ѝ в ръцете си, преди да я удуши. Приличаше му на последно потрепване на пламъка на изгасваща свещ. За части от секундата в очите ѝ преминаха болка, страх и смърт, после всичко изчезна. Не успя да го вкуси истински. Щеше му се да имаше повече време, особено с ушите, но и този път трябваше да бърза.
Онази жена и другата в гробището го възбудиха твърде много, а не можеше да направи нищо. Тази вечер, след като свърши задачата, щеше да намери начин да уталожи вълнението. Заслужаваше награда. Самата мисъл да държи ужасена жена в ръцете си накара тялото му да потръпне от възбуда. Имаше да свърши важна задача и насочи цялото си същество към нея, все едно беше лазерен лъч.
Приключи с възлите и провери дали всичко е на място за пети път. Едва когато се увери, че всичко е както трябва, извади бормашината на батерии и избра подходяща бургия. Очите на затворника му се разшириха от ужас, когато убиецът натисна бутона, за да се увери, че работи.
Вече доволен, мъжът затвори кутията и пристъпи напред. Преди още да го е докоснал, нещастникът започна да крещи иззад лепенката, притискаща устата му. Мъжът пусна най-високите обороти, докато върхът на бургията затрептя и образува сив метален пръстен. Наистина беше гениален, най-страхотният начин да убиеш.
Бил Уайс изпрати Харват вкъщи с купчина книги. На две от тях му поръча да обърне специално внимание — „Създанието от Джекил Айланд“ и „Икономика в един урок“.
Книгата за Джекил Айланд, посветена изцяло на скритите зад федералния резерв тайни, беше толкова дебела, че ставаше за подпиране на вратата. За щастие авторът препоръчваше на читателя да не я чете от кора до кора и да пропуска онова, което не го интересува. Харват хареса книгата и ако имаше време, щеше да я проучи от начало до край. Но се задоволи да последва съвета на автора и да прегледа резюметата в края на всяка глава, а сетне да се задълбочи в онези, които го интересуваха най-много.
„Икономика в един урок“ беше съвсем тънка. Също като „Създанието от Джекил Айланд“ тя беше добре написана и лесна за четене. Беше стигнал до средата, преди да е изпил първата чаша кафе. Тъничкото томче беше привлякло погледа му още в началото, защото авторът беше същият Хенри Хазлит, чиито думи за икономиката бяха написани на табелката, намерена на шията на Клер Маркорт. Харват дълбаеше в книгата не само с надеждата да разбере склонностите на убиеца или убийците, но и защото беше много интересна и можеше да научи страшно много.
Макар да не бе заспал до късно след полунощ, той се събуди в пет часа отпочинал и с желанието да излезе да потича. След шест километра почувства болка в илиотибиалната връзка. Беше занемарил упражненията по разтягане и сега тялото му го наказваше.
Насили се да достигне стълба, маркиращ седемте километра пробег, а после се обърна и пое към вкъщи. Беше облачно утро с висока влажност, която подсказваше, че по някое време през деня ще завали. Добре, че беше излязъл да потича сега. Имаше време да прехвърли мислено какво ли не, най-вече за сегашния случай. Отбеляза си наум да се обади след закуска на Бил Уайс, за да види докъде е стигнал.
Като се прибра, взе душ, избръсна се, а когато Стареца позвъни, телевизорът в кухнята беше включен и Харват си приготвяше закуската.
— Трябва да заминеш за Бостън — нареди Стареца напрано, без да му каже „Добро утро“ дори.
Харват намали телевизора.
— Какво става? Случило ли се е нещо?
— Има втора жертва.
— Кой?
— Хърман Пенинг. Бостън. Искам да си там колкото е възможно по-скоро. Луис каза, че можеш да ползваш самолета на Резерва. Държи го в готовност.
Харват погледна часовника си.
— Ще бъда на входа след петнайсет минути.
— Нека са пет. Искам да си там, докато следите са още горещи и бостънската полиция не е успяла да ги замете. Ще ти пратя имейл по телефона с всичко, което знам. Ще го четеш в самолета.
