— Няма проблем. Бездруго бях тръгнал на работа. Освен това за пръв път ми се случва да използвам сирена и запалени фарове в Бостън. Искате ли да се отбием някъде, преди да тръгнем?
— По-добре да потегляме — поклати глава Харват. Монтгомъри хвърли чантата му в багажника и щом Харват се настани на пътническото място и закопча предпазния колан, пусна фаровете и сирената и изхвръкна от летището в посока центъра на града.
Въпреки натоварения сутрешен трафик най-сетне успяха да стигнат до целта — Вашингтон Стрийт 360.
Харват се огледа и не се изненада, че бяха вдигнали тялото. Множество страховити снимки, направени от минувачите, вече бяха качени в интернет. Странно защо, любителите фотографи не бяха хванали огромната метална табела, вградена в червените тухли на фасадата на сградата, за да напомня колко значима е тя.
Известна като сградата на Дървото на свободата, тя бележеше мястото на прочутия бряст, на който в знак на протест през 1765 година бе окачено чучело на Андрю Оливър, назначен от лудия крал Джордж да събира дължимите данъци по Закона за таксовите марки от американските колонии, привлякло много голяма тълпа — първата по рода си, опълчила се срещу краля. Смяташе се, че това е знаменателен момент, довел до Войната за независимост, а хората, провесили чучелото на Оливър, наричаха себе си Синове на свободата. Харват изобщо не се учуди, че са избрали тъкмо това място за следващото символично убийство.
Главният вход беше блокиран от патрул от Бостънското полицейско управление. Докато Харват вземаше чантата си от колата, Монтгомъри тръгна към полицая, показа му картата на ФБР и му поръча да пусне Харват. Младият служител от ФБР вече му беше обяснил, че работи по друг случай и е тук само в качеството на шофьор.
Харват му благодари, че го е докарал.
— Четвърти етаж — махна с ръка патрулът, давайки му знак да влиза.
Харват се изкачи горе с асансьора и попадна в обичайната суетня на трескава дейност. Оперативни работници, униформени полицаи, инспектори, агенти на ФБР, всички късо подстригани, но докато агентите на ФБР бяха спретнати и със стегнати фигури, полицаите, също като колегите си от всички други градове, бяха в разнообразна физическа кондиция.
Патрулът долу се беше обадил по радиостанцията на контролиращия вътрешния периметър на местопрестъплението и му бе съобщил да пусне Харват. Офицерът го насочи към дъното на коридора, където двама оперативни работници, които вероятно бяха фотографирали вече всичко, започваха да разглобяват твърде странно съоръжение. Виждаха се старомодни дървени макари, куки и дълго, очевидно конопено въже.
— Може ли да изчакате няколко секунди, моля, колеги — обърна се Харват към оперативните. — Бих искал да разгледам всички тези неща.
— Точно това му трябваше на разследването — подметна с насмешка един полицай, — поредният федерален.
— Ти получаваш ли нещо за извънреден труд? — попита другият.
Очевидно между Бостънското полицейско управление и ФБР не цареше голяма любов. И нищо чудно. Бостънският отдел „Убийства“ имаше отлични детективи, но като цяло способността им да разрешават случаите на убийство даваше ужасни резултати, и то за съжаление от дълъг период от време. При множество случаи се беше налагало да идва ФБР и да разчиства на сляпо. Това беше източник на тревога за града и полицаите работеха упорито да обърнат нещата. Все пак нямаше извинение за отношението към Харват.
— Аз не вземам извънредните ви — отговори той — Всъщност на драго сърце бих препоръчал и на двама ви постоянна почивка.
— Ти пък кой си, по дяволите? — сопна се първият полицай.
— Уайът Ърп — отвърна Харват, като го стрелна убийствено с очи да не се занася с него, което накара онзи да клекне. — Защо вие двамата не си вземете по чаша кафе и да си починете? — добави и се усмихна. — Ще ми отнеме само няколко минути.
— Нямам нищо против, приятел — подхвърли сприхавият, остави това, над което работеше, изправи се и даде знак на партньора си да го последва.
Харват се зарадва, че ще разполага с няколко минути, за да огледа на спокойствие. Отдръпна се назад и разгледа цялото съоръжение парче по парче.
От инженерна гледна точка то беше истинско изобретение. Всичко беше сглобено пред счупения прозорец. Въжетата и макарите бяха провесени от тръбите на противопожарната пръскачка и служеха да балансират полирана дебела дъска, поставена върху нещо като опорна точка. Дъската всъщност се състоеше от три съединени един с друг елемента, явно за да се улеснили пренасянето. Отстрани бяха пробити дупки, през които бе прокарано въжето.
В началото Харват помисли, че водата идва от спукана тръба на пръскачката. Но защо само подът бе мокър? По никакви други повърхности — нито по бюрата, шкафовете с класьори, нито по первазите на прозорците, имаше влага. Оглеждайки се, той отново забеляза големия пластмасов промишлен контейнер за боклук с колела. Първоначално не му обърна особено внимание, като си мислеше, че принадлежи на хората от чистотата или нещо такова. Сега обаче интересът му се изостри.
