— Каква порода е?
— Руска овчарка.
— Я пак? — попита тя с усмивка и се опита да произнесе думите, но не се получи.
— Овчарка — повтори Харват разчленено и бавно. — Известни са още като кавказки кучета, пазят стадата овце. Военните в Русия и войниците по границата на Източна Германия ги обожават. Много са бързи, много верни, а и за нищо на света не бива да ги ядосваш.
— Вярвам ти. Огромен е. Как се казва?
— Булет.
— Нарекъл си кучето си
— На името на един приятел. Казваше се Булет Боб.
— Казваше се?
— Оперативен, който работеше срещу тероризма. Загина, вършейки онова, което обича.
— Съжалявам.
— Няма нищо.
— Как гледаш толкова голямо куче във Вашингтон?
— Не живее с мен. Пътувам твърде много.
— А къде?
— С една стара приятелка.
— Поверил си кучето си на бивше гадже? Ти наистина си доста мекушав човек — заключи Кордеро.
— Имаш ли снимка на сина си?
— Да. — Тя бръкна в чантата си и извади своя телефон.
Снимката беше направена на плаж в прекрасен слънчев ден и бе запечатала чудесно момченце с широка усмивка.
— Сладък е — отбеляза Харват. — И прилича на теб.
Следователката се усмихна.
— Всъщност прилича повече на баща си.
— Имаш ли нещо против да попитам как почина?
Тя взе обратно телефона, загледа се за миг в снимката и го прибра в чантата си.
— Не, нямам. Случи се на същия плаж, на който е правена снимката. Ходехме там с приятели всяко лято. Беше към обяд. Горещо, слънчево. Всички бяхме във водата и плувахме. Прекарвахме прекрасно. В един миг той просто… изчезна.
— Това ли беше причината партньорът ти да поеме случая при река Чарлс тази сутрин? Трудно ти е при подобни случаи.
— Не винаги. Зависи.
— Имах чувството, че сте се наговорили да се държите дръпнато с мен.
— Забавлявах се да се държа така — усмихна се Кордеро.
— Ясно беше. И двамата се забавлявате.
— Сал е малко по-покровителствен, отколкото е необходимо.
— Не думай — подхвърли само Харват.
— Що се отнася до това, че ме изрита да ходя да разговарям с ония две момичета, ще споделя с теб една тайна. Сал е малко нещо сноб. От Южен Бостън е.
— Наистина?
— Да. Постъпил в армията, за да се измъкне от квартала си. Когато се прибрал у дома, се наложило да стане ченге. Много ми помогна, когато мъжът ми почина.
— Искрено съжалявам за загубата ти, наистина.
— Аз също, но най-много ми е мъчно за Марко. Децата имат нужда от бащи.
— Загубих баща си по подобен начин — сподели Харват.
— Удави ли се?
— Да, скоро след като завърших гимназия.
— Съжалявам. Поне си го познавал. Имал си щастието да бъдеш известно време с него.
— Давам си сметка за това. Баща ми беше добър човек.
— Крушата не пада по-далеч от дървото.
Харват се ухили широко.
— Не знаеш нищо за мен.
— Имам силна интуиция.
Тя определено флиртуваше с него, а и той бе много привлечен от нея, но смесването на работата с удоволствието винаги води до нежелани резултати.
— По-добре да поръчваме — предложи Харват и вдигна ръка, за да привлече вниманието на келнера.
Изпиха една бутилка вино и Харват се запита дали Кордеро наистина не се опитва да го напие, когато го попита дали не иска да поръчат още една. Той отказа, но прие да изпият по една грапа.
Разговаряха за какво ли не: как Кордеро е станала полицай, какво е да работиш в полицията и да си майка, споделиха как поддържат форма, как партньорът ѝ Сал не му е помогнал да се настани в „Четирите сезона“ и как Харват е намерил друг хотел без проблеми.
През повечето време обсъждаха своя случай и навлязоха в големи подробности. Харват призна, че макар да бе предложил Форт Хил като вероятно следващо място, където убиецът ще се прояви, смята, че това е доста смело. Опитвал се да мисли извън правилата. Факт е, че ако наистина онзи тип е останал в Бостън, може да удари навсякъде. Според Харват обаче той бе напуснал града. У него нараствало убеждението, че когато следващия път телефонът му иззвъни, ще му съобщят, че убиецът е ударил в Чикаго, Сан Франциско или Сиатъл. Ще се метне на самолета и ще полети към следващото местопрестъпление, където ще започне разследване от самото начало. Това не само го напрягаше, а направо го вбесяваше.
Имаше и нещо друго обаче. Към професионалната му преценка, че не е добре да бърза с напускането на Бостън, се прибави и чисто лична причина. Колкото повече време прекарваше в компанията на Кордеро, толкова повече му харесваше да е с нея.
Вечерта бе чудесна и беше все още рано, ето защо решиха да повървят известно време пеша. Минаха покрай няколко исторически места като Фенюъл Хол, Олд Корнър Букстор и Олд Саут Митинг Хаус, където спряха, за да прочетат надписите на обветрените бронзови плочи. Харват демонстрира не без гордост познанията си за ролята на Бостън по време на Войната за независимост и добродушно се шегуваше с Кордеро от време на време. Нещо, което тя приемаше с усмивка.
