На три пъти за малко да се случи точно това. Човекът беше наистина добър, но Макгий и Райън бяха още по-добри.
Отведе ги в квартал с бурен нощен живот в северните райони на града, известен като Адаме Морган. След като обиколи карето, той най-сетне спря на Осемнайсета улица, недалеч от денонощен ресторант, чиято табела гласеше само „Закусвалня“, и остави колата си със запалени светлини.
— Какво ще прави? — промърмори Макгий, докато намаляваше, за да спре мустанга в забранена за паркиране зона в края на карето. — Едва ли идва тук заради кафето.
— Защо не? — поиска да знае Райън, която вече се бе извърнала назад и следеше какво става през задното стъкло.
— Защото съм ял тук. Кафето е добро, но не си заслужава да прекосяваш половината град, при това да рискуваш да те глобят за неправилно паркиране заради него.
Според Райън бяха подминали поне три места, където шофьорът можеше да си вземе кафе със свободно място за спиране.
— Може да иска да си вземе нещо за ядене.
— Може, но вероятно причината да напусне наблюдението и да дойде чак тук е друга.
След няколко минути мъжът се появи със стиропорена чаша и се качи в своя линкълн.
— За мен това е дивотия — рече Макгий.
— Все едно какво е за теб, но се готви, защото този се кани да направи обратен завой.
— Къде тръгна пък сега? — не се сдържа Макгий, докато следеше насрещното движение и се чудеше как да направи същата маневра, без да привлече вниманието на преследвания.
— Нямам представа — отвърна Райън, — но според мен той не знаеше къде ще ходи, докато не влезе в ресторанта.
Самюъл остави чашата с горещия чай в държача в колата и се зае да направи обратния завой. Едва бе поел и телефонът му иззвъня.
— Самюъл на телефона — рече той, след като активира разговора.
— Взе ли плика? — попитаха отсреща.
— Да.
— Прочете ли съдържанието?
— Да.
— Разбирам, че възникват лични причини, поради които тази задача може да се окаже проблемна. Надявам се няма да позволиш те да ти попречат да я изпълниш.
Прав ли съм?
— Напълно — отвърна Самюъл. Беше извадил листа от плика, скрит в специален тайник в тоалетната, бе прочел съдържанието, бе го запомнил и беше пуснал водата отгоре. Текстът бе написан на водоразтворима хартия, която много скоро щеше да се превърне в каша в тоалетната чиния.
Наистина познаваше човека, при когото го изпращаха. Имаха общи преживявания. Те обаче нямаше да го спрат да свърши каквото трябва. Работата му беше да действа, не да задава въпроси. Щеше да е работа като всеки друг път.
Щом разговорът приключи, той остави телефона на седалката до себе си и взе чашата си с чай. Вдигна капачето и провери дали е прекалено топъл. Така се и оказа, но със сигурност, докато стигнеше дома на Бил Уайс, температурата щеше да е добра.
Самюъл направи една дълга и твърде непредвидима обиколка на имота на Бил Уайс. Сградата беше стара, очевидно някогашен склад. Което беше и добре, и зле.
От една страна, Уайс нямаше съседи над него, които да видят или чуят какво става, но от друга — подобни сгради, строени за търговски цели, можеха да се окажат проблемни, ако искаш да влезеш незабелязано.
Винаги когато беше възможно, Самюъл предпочиташе да огледа сам обстановката, в която щеше да завари своите обекти. Тази вечер обаче това беше невъзможно. Задачата трябваше да се изпълни веднага.
Видя вход на фасадата, друг — за гаража, и трети от задната улица. Този последният май щеше да се окаже неговият избор. Влизането оттам не би трябвало да е проблем, стига Уайс да е сговорчив.
Самюъл забеляза, че Уайс бе поставил охранителна система. Щеше да се наложи да я дезактивира. Сигурен беше, че ще успее да накара Уайс сам да го направи. Планът вече се оформяше в главата му и се огледа за необходимите елементи. Четирийсет и пет минути по-късно всичко беше готово.
При хубаво време Уайс обичаше да спи при отворени капандури. Вибрационните сензори бяха едно от най-хитрите изобретения на охранителните фирми. Вятърът свободно проникваше, но ако някой се опиташе да повдигне рамките на капандурите по-високо от определеното ниво, на което се намираха сега, алармата се задействаше веднага.
Животът в града го бе научил да спи по-продължително. Хеликоптери, сирени на спешната помощ, рап музика, тътен на минаващи коли — нищо не можеше да го събуди. Ясно му беше, че всичките тези звуци влизат в слуховия му апарат, но мозъкът му не обработва никой от тях като заплаха и му позволява да си почине. Трясъкът от счупена бутилка обаче беше нещо друго.
Често човек вижда парчета от счупена бутилка по улицата или на тротоара, но рядко се случва да чуе как я разбиват наблизо. Звукът обикновено предполага прекалена употреба на алкохол. Означава също, че е възможно да последват и актове на насилие върху хора или нечия собственост. В мозъка на Уайс светнаха съобщенията: Счупена бутилка. Отвън. Наблизо.
