Когато стигнаха парка „Бостън Комън“ и неговия хотел, никой от тях не искаше вечерта да свършва. Той я покани на последно питие преди лягане, но тя отби поканата. Обясни, че и без това се е задържала по-дълго, отколкото е възнамерявала да бъде навън. Додаде шеговито, че една от общите черти между децата и престъпниците е, че и двете категории не се интересуват колко малко си спал или колко много си пил предишната вечер, и двете категории са готови да обърнат слабостите ти в своя полза.
Харват остана, докато портиерът на хотела ѝ повика такси, и ѝ помогна да се качи.
— Прекарах чудесна вечер, Лара — рече той. — Благодаря ти.
— Аз също. Но продължавам да съм следовател Кордеро — уточни тя с пакостлива усмивка, докато затваряше вратата на колата, след което даде адреса на шофьора.
Харват се усмихна и отстъпи крачка, докато таксито се отдели от бордюра. Чувството ѝ за хумор бе едно от многото неща, които го привличаха в тази жена.
Спря на бара, за да си вземе кафе за стаята. Трябваше да си провери пощата и без всякакво съмнение да се обади на Стареца, който беше нощна птица и щеше да иска да поговорят. Дано да имаше някоя добра новина. Поне това си пожела Харват, докато влизаше в асансьора и натисна копчето на първия етаж. Дълбоко в съзнанието му дремеше предчувствието, че нещо недобро се задава на хоризонта и рано или късно ще връхлети. Май щеше да е по-скоро, отколкото му се искаше.
„Гардън Корт“ в Северен Бостън беше еднопосочна улица, на която паркирането бе разрешено само от едната страна. В Бостън се следеше строго къде спират колите и естествено, убиецът нямаше къде да остави своята. Той не беше и очаквал да намери място. Спря вана си на тротоара, като внимаваше да не пречи на движението, и постави табела на предното стъкло: СПЕШЕН РЕМОНТ НА ВОДОПРОВОД. Тя нямаше да спре решил да се заяде полицай, но се надяваше да не се наложи да стои тук прекалено дълго, та да привлече нечие внимание. От друга страна, табелата можеше да спре някой гневен гражданин от квартала да сигнализира в полицията, че ванът е паркиран неправилно.
Спря почти пред входа на Гардън Корт Стрийт номер 5, за да може колата да прикрива леко движението му навътре в сградата. Отвори плъзгащата се задна врата така, че да има пряк достъп до входа.
С шперца бързо отключи евтината ключалка. За части от секундата вратата към празния апартамент на приземния етаж беше отворена. Бързо огледа да не би някой скитник да се е настанил след последното му посещение. Нямаше никого.
Намести подвижната алуминиева рампа, за да изтъркаля по нея стоманената кофа на колелца и да я вкара в мръсния апартамент. Щом тя вече беше вътре, той бързо разтовари останалата част от екипировката си, включително и резервната гума на вана.
Прозорецът към улицата бе облепен с вестник. Дори не знаеше дали в жилището има ток. Не че беше от значение. Нямаше да рискува да привлече нечие внимание. Извади няколко светещи пластмасови палки и ги разхвърля в ъглите на апартамента, а с автоматичната отвертка закрепи подплатеното одеяло от вътрешната страна на прозореца.
След като приключи с тази част, се залови с подгряването на кофите. Повдигна капаците с върха на ножа си, а от бетонните блокчета и тухлите издигна няколко платформи върху пода, покрит с напукан линолеум.
Следващата стъпка бе да включи горелките и да ги нареди така, че да започнат да нагряват кофите. Номерът бе в това да държи огъня около тях достатъчно дълго, за да сгрее съдържанието им, без то да закипи и да се разплиска. Няколко дни преди това беше репетирал тази техника, докато се убеди, че в решителния момент няма да се провали.
Много скоро малкото помещение се изпълни със силната миризма на течността. Със сигурност много скоро тя щеше да се разпространи по стълбите и коридорите на цялата триетажна сграда. Също както и в сградата на Дървото на свободата, докато работеше, държеше под ръка пистолет със заглушител. Ако някой решеше да провери откъде идва миризмата, щеше бързо да се освободи от присъствието му. Трудно можеше да бъде спрян в този момент.
За да мери температурата на всяка от кофите, използваше термометър с инфрачервена скала. Когато градусите започнаха да растат и почти наближиха температурата на кипене, той задейства системата от лебедки и лагери, позволяваща да придвижи всяка от кофите до мястото, където му беше необходимо, без да рискува да се полее.
Щом приключи, занесе резервната гума в банята, сложи я във ваната и я поля със съдържанието на голям буркан. Включи хронометъра и бързо изключи газовите горелки.
Настъпи моментът да вдигне капака на металния сандък. Мъжът вътре бе съвършено гол и с обръсната глава. Ръцете и краката му бяха закрепени с вериги в халки, заварени за дъното. Устата му беше залепена с тиксо. Налагаше се, за да бъдат заглушени виковете му при транспорта, а и с оглед на бъдещите събития.
