— Дракони, да — рече капитанът. — Но млади, едва-що излюпили се. — Бавно издърпа единия чорап над мехурите си и нагоре до глезена. — Колко ще са ѝ от полза, когато всички тези армии се стегнат около града ѝ като юмрук?
Тристан Реките забарабани с пръсти по коляното си.
— Толкова по-важно е да стигнем бързо до нея според мен. Щом Денерис няма да дойде при нас, ние трябва да идем при Денерис.
— Можем ли да вървим по вълните, сир? — попита Лисоно Маар. — Пак ви казвам, не можем да стигнем до сребърната кралица по море. Лично се промъкнах във Волантис, като се престорих на търговец, за да разбера колко кораба може да са ни на разположение. Пристанището гъмжи от галери, когове и караки от всякакъв вид и големина и въпреки това скоро се усетих, че общувам с контрабандисти и пирати. Имаме десет хиляди мъже в дружината, както съм сигурен, че лорд Конингтън помни от годините си служба при нас. Петстотин рицари, всеки с по три коня. И слонове, да не забравяме слоновете. Пиратски кораб няма да стигне. Ще ни трябва пиратски флот… а дори да намерим такъв, от Робския залив дойде вестта, че Мийрийн бил затворен с блокада.
— Бихме могли да се престорим, че приемаме предложението на Юнкай — подхвърли Горис Едориен. — Оставяме на юнкайците да ни превозят на изток, после връщаме златото им под стените на Мийрийн.
— Един нарушен договор е достатъчно петно върху честта на дружината. — Хари Стрикланд Бездомника се намръщи, хванал изприщеното си стъпало. — Да ви напомня, Майлс Тойн сложи печата си на този таен договор, не аз. Бих искал да уважа съгласието му, но как? За мен изглежда ясно, че момичето Таргариен никога няма да дойде на запад. Вестерос беше кралството на баща ѝ. Мийрийн е нейното. Ако може да разбие юнкайците, ще бъде кралица на Робския залив. Ако не, ще умре много преди да стигнем до нея.
Думите му не изненадаха Гриф. Хари Стрикланд винаги беше умерен, биваше го повече в изглаждането на договори, отколкото в избиването на врагове. Имаше нюх за злато, но доколко имаше стръв за бой беше друг въпрос.
— Има път и по суша — подхвърли Франклин Цветята.
— Демонският път е смърт. Половината дружина ще дезертира, ако опитаме поход по него, а половината от останалите ще погребем край пътя. Тъжно ми е да го кажа, но магистър Илирио и приятелите му бяха неразумни, като заложиха толкова много на това дете кралица.
„Не — помисли Гриф. — Крайно неразумни бяха, че заложиха на теб.“
И тогава заговори принц Егон:
— Тогава заложете на мен. Денерис е сестра на принц Регар, но аз съм синът на Регар. Аз съм единственият дракон, който ви трябва.
Ръката на Гриф в черната ръкавица се отпусна на рамото на принц Егон.
— Дръзки думи, но помисли какво казваш.
— Помислил съм — настоя младежът. — Защо трябва да тичам при леля си като просяк? Моето право на наследство е по-силно от нейното. Нека тя дойде при мен… във Вестерос.
Франклин Цветята се засмя.
— Това ми харесва. Плаваме на запад, не на изток. Оставяме малката кралица да сади маслините си и поставяме принц Егон на Железния трон. Момчето има кураж, признавам му го.
Капитан-генералът го изгледа все едно, че го бяха зашлевили през лицето.
— Слънцето ли ти е сварило мозъка, Цветя? Момичето ни трябва. Бракът ни трябва. Ако Денерис приеме младия ни принц и го вземе за свой консорт, Седемте кралства също ще го приемат. Без нея лордовете само ще се изсмеят на претенцията му и ще го дамгосат като мошеник и лъжепретендент. И как предлагаш да стигнем до Вестерос? Чу Лисоно. Нямаме никакви кораби.
„Този човек го е страх да се бие — осъзна Гриф. — Как са могли да го изберат на мястото на Черното сърце?“
— Няма кораби за Робския залив. Вестерос е друг въпрос. Триарсите ще се радват да ни видят гърба, не се съмнявам. Може дори да ни помогнат да уредим превоз до Седемте кралства. Никой град не иска армия на прага си.
— Прав е — каза Лисоно Маар.
— Лъвът вече със сигурност е надушил миризмата на дракона — заговори един от двамата Коул. — Но вниманието на Церсей ще е приковано в Мийрийн и кралицата му. Церсей не знае нищо за нашия принц. Щом слезем на брега и вдигнем знамената, много и много ще се притекат към нас.
— Някои — отстъпи Хари Бездомника. — Не
— Първият Егон е взел Вестерос без евнуси — отвърна Лисоно Маар. — Защо шестият Егон да не може да направи същото?
— Планът…
