Танц с дракони полностью

— Кой план? — прекъсна го Тристан Реките. — Планът на дебелия? Който се променя с всяко обръщане на луната? Първо Визерис щеше да се обедини с нас с петдесет хиляди дотракски вресльовци зад гърба. После Кралят просяк умря и щеше да е сестра му, послушно детенце кралица, тръгнала за Пентос с трите си новоизлюпени дракона. Вместо това момичето обръща към Робския залив и оставя по пътя си низ от опожарени градове, а дебелият решава, че трябва да се срещнем с нея край Волантис. Сега и този план рухна. Омръзнаха ми плановете на Илирио. Робърт Баратеон спечели Железния трон без помощта на дракони. И ние можем същото. А ако греша и кралството не се вдигне в наша подкрепа, винаги можем да се оттеглим обратно през Тясното море, както направи Горчива стомана някога, и други след него.

Стрикланд поклати упорито глава.

— Рискът…

— … не е какъвто беше, след като Тивин Ланистър е мъртъв. Седемте кралства никога няма да са по-узрели за завоюване. На Железния трон седи поредното момче крал, по-младо от предишното, а бунтовниците са като гъста есенна шума по земята.

— Все пак — възрази Стрикланд — сами не можем да се надяваме да…

На Гриф му беше дошло до гуша от страхливите приказки на капитан-генерала.

— Няма да сме сами. Дорн ще се присъедини към нас, трябва да се присъедини. Принц Егон е син на Елия, както и на Регар.

— Така е — заяви момчето. — А кой е останал във Вестерос да ни се противопостави? Една жена.

— Жена Ланистър — настоя капитан-генералът. — Кралеубиеца ще е на нейна страна, бъдете сигурни в това, и ще разполагат с цялото богатство на Скалата на Кастърли. А Илирио казва, че това момче крал е сгодено за момиче на Тирел, което означава, че ще трябва да се изправим и срещу цялата мощ на Планински рай.

Ласуел Пийки забарабани с пръсти по масата.

— Макар и след сто години, някои от нас все още имат приятели в Предела. Силата на Планински рай може и да не е такава, каквато си я въобразява Мейс Тирел.

— Принц Егон — каза Тристан Реките, — ние сме ваши хора. Това ли е желанието ви, да отплаваме на запад вместо на изток?

— Да — отвърна нетърпеливо Егон. — Щом леля ми иска Мийрийн, нека си го държи. Сам ще взема Железния трон, с вашите мечове и вярност. Придвижваме се бързо, удряме здраво и можем да спечелим няколко лесни победи, преди Ланистърите изобщо да са разбрали, че сме слезли на брега. Това ще привлече други към каузата ни.

Реките се усмихваше одобрително. Други се спогледаха замислено. След това Пийки заяви:

— Предпочитам да умра във Вестерос вместо на демонския път.

Марк Мандрейк се изкиска.

— А аз предпочитам да живея, да спечеля земи и някой голям замък.

А Франклин Цветята потупа дръжката на меча си и рече:

— Стига да мога да убия няколко Фосоуей, аз съм за.

Всички заговориха наведнъж и Гриф разбра, че вълната се е обърнала. „Тази страна на Егон никога не бях виждал досега.“ Не беше благоразумен курс, но благоразумието му беше омръзнало, призляваше му от тайни, писнало му беше от чакане. Спечелил или загубил, щеше да види отново Грифонов полог, преди да умре, и да бъде погребан в гробницата до баща си.

Един по един мъжете на Златната дружина коленичеха и полагаха мечовете си в нозете на неговия млад принц. Последният, който го направи, беше Хари Стрикланд Бездомника, с изприщените му крака и всичко.

Когато излязоха от палатката на капитан-генерала, слънцето багреше в червено небето на запад и мяташе алени сенки по златните черепи на пилоните. Франклин Цветята предложи да разведе принца из лагера и да го запознае с някои от тъй наречените от него „момчета“. Гриф, разбира се, се съгласи веднага.

— Но помнете, за дружината той трябва да си остане Гриф Младия, докато не прехвърлим Тясното море. Във Вестерос ще измием косата му и ще го оставим да облече бронята си.

— Да, разбрано. — Цветята плесна Гриф Младия по гърба. — С мен. Ще започнем с готвачите. Добре е да ги познава човек.

Щом се отдалечиха, Гриф се обърна към Полумайстера.

— Доведи лейди Лемор и сир Роли. Ще ни трябват и сандъците на Илирио. Всичките пари и бронята. Предай на Яндри и Юсила благодарностите ни. Тяхната роля в това приключи. Няма да бъдат забравени, когато негово величество поеме кралството си.

— Както заповядате, милорд.

Гриф го остави и се прибра в палатката, предоставена му от Хари Бездомника.

Знаеше, че пътят напред е пълен с опасности, но какво от това? Всички хора трябва да умрат. Молеше се само за време. Толкова дълго беше чакал, боговете със сигурност щяха да му дадат още няколко години, достатъчно, за да види момчето, което бе наричал свой син, на Железния трон. Да върне земите си, името си, честта си. Да заглуши камбаните, които толкова силно кънтяха в сънищата му всеки път, щом затвореше очи, за да заспи.