— Вземи го под опеката си. Говориш езика му. Погрижи се да е нахранен и му намери топло място край огъня. Стой с него. Гледай никой да не го предизвика.
— Да. — Кожите се поколеба. — Милорд.
Джон нареди да се погрижат за раните и измръзванията на живите диваци. Малко гореща храна и топли дрехи щяха да ги възстановят, надяваше се, макар че Роговата стъпка сигурно щеше да загуби стъпалата си. Труповете нареди да заключат в ледените килии.
Клидас бе идвал и си бе отишъл, забеляза Джон, след като окачи наметалото си на куката до вратата. На масата в дневната му бе оставено писмо. „Източен страж или Сенчестата кула“, предположи от пръв поглед. Но восъкът бе златист, не черен. На печата имаше еленова глава в пламтящо сърце. „Станис.“ Джон счупи втвърдения восък, разгъна свитъка пергамент и зачете. „Почерк на майстер, но думите са на краля.“
Станис беше завзел Дълбоки лес и планинските кланове се бяха присъединили към него. Флинт, Норей, Вул, Лидъл, всички.
„Получихме и друга помощ, неочаквана, но крайно навременна, от дъщеря на Мечия остров. Алисейн Мормон, чиито хора я наричат Мечката, скри бойците си в рибарски корабчета и изненада железните край брега. Дългите кораби на Грейджой са изгорени или взети, екипажите ѝ са избити или пленени. Капитаните, рицарите, изтъкнатите воини и други със знатно потекло ще върнем срещу откуп, или ще използваме другояче, останалите смятам да обеся…“
Нощният страж се бе заклел да не взима страна във враждите и ежбите в кралството. Все пак Джон Сняг неволно изпита удовлетворение. Продължи нататък.
„… още хора на Севера идват, докато се разнася вестта за победата ни. Рибари, наемници, планинци, фермери от вълчия лес и селяни, побягнали от домовете си по каменния бряг, за да се спасят от железните, оцелели от битката пред портите на Зимен хребет, мъже, заклети някога на Роговия лес, на Кервин и на Толхарт. Петхилядна сила сме, докато пиша това, и броят ни набъбва всеки ден. Научихме, не Рууз Болтън се придвижва към Зимен хребет с цялата си мощ, за да венчае там копелето си за вашата сестра. Не трябва да му се позволи да възстанови замъка до предишната му сила. Тръгваме срещу него. Арнолф Карстарк и Морс Ъмбър ще се присъединят към нас. Ще спася сестра ви, ако мога, и ще намеря по-добър съпруг за нея от Рамзи Сняг. Вие и братята ви трябва да държите Вала, докато се върна.“
Беше подписано, с различен почерк:
„В Светлината на Господа, под знака и печата на Станис от дома Баратеон, Първия с това име, крал на андалите, на ройнарите и на Първите хора, господар на Седемте кралства и Защитник на Владението.“
В мига, в който Джон остави писмото, пергаментът се загърна отново, сякаш бързаше да опази тайните си. Не беше никак сигурен дали прочетеното току-що трябва да го радва. Битки при Зимен хребет се бяха водили и преди, но никога без Старк на едната или другата страна.
— Замъкът е черупка — промълви той, — не Зимен хребет, а призракът на Зимен хребет. — Беше болезнено само да си го помисли, камо ли да го изрече на глас. И все пак…
