Танц с дракони полностью

— Никога не съм се съмнявала в баща ни и никога не ще го сторя. — Погледна черепа и го целуна на смях. — Това е начало, признавам.

— Начало? — възкликна невярващо Елария Пясък. — Боговете да не дават дано. Бих предпочела да е край. Тивин Ланистър е мъртъв. Също и Робърт Баратеон, Амори Лорч, а вече и Грегър Клегейн, всички, които бяха замесени в убийството на Елия и децата ѝ. Дори Джофри, който още не беше роден, когато умря Елия. Видях със собствените си очи как издъхна момчето, как дращеше с нокти по гърлото си, докато се мъчеше да вдиша. Кой още има за убиване? Трябва ли и Мирцела и Томен да умрат, за да могат сенките на Ренис и Егон да почиват в мир? Къде свършва?

— Свършва в кръв, както започна — каза лейди Ним. — Свършва, когато Скалата на Кастърли се пропука, за да може слънцето да грейне над личинките и червеите вътре. Свършва с пълния провал на Тивин Ланистър и делата му.

— Той умря от ръката на собствения си син — сопна се Елария. — Какво повече можеш да желаеш?

— Мога да съжалявам, че не умря от моята ръка. — Лейди Ним се настани на един стол, дългата ѝ черна плитка се смъкна през рамото ѝ до скута. Косата ѝ образуваше остър шпиц над челото, като на баща ѝ. Очите под нея бяха големи и светнали. Виненочервените ѝ устни бяха извити в копринена усмивка. — Ако беше, смъртта му нямаше да е толкова лека.

— Сир Грегър наистина изглежда самотен — каза Тиен със сладкия си глас на септа. — Сигурна съм, че би му харесала малко компания.

Страните на Елария бяха мокри от сълзи, тъмните ѝ очи блестяха. „Дори когато плаче, има сила в себе си“, помисли капитанът.

— Оберин искаше възмездие за Елия. Сега вие трите искате възмездие за него. Имам четири дъщери, напомням ви. Ваши сестри. Моята Елия е на четиринайсет, почти жена. Обела е на дванайсет, на ръба на девичеството. Те ви обожават, както Дорея и Лореца обожават тях. Ако вие умрете, трябва ли Ел и Обела да търсят възмездие за вас, а после Дорея и Лорий за тях? Така ли ще продължава, отново и отново до безкрай? Пак ви питам, къде свършва? — Елария Пясък отпусна ръка на главата на Планината. — Видях как умря баща ви. Тук е неговият убиец. Мога ли да взема един череп да легне с мен, да ми даде утеха в нощта? Ще ме разсмива ли, ще пише ли песни за мен, ще се грижи ли за мен, когато стана стара и болна?

— Какво искате да правим, милейди? — попита лейди Ним. — Трябва ли да оставим копията си и да се усмихнем, и да забравим всички злини, които ни бяха причинени?

— Войната ще дойде, все едно дали я желаем, или не — каза Обара. — На Железния трон седи момче. Лорд Станис държи Вала и събира северняци за каузата си. Двете кралици се дърлят над Томен като кучки над сочен кокал. Железните са взели Щитовете и нападат нагоре по Мандър, дълбоко в недрата на Предела, което значи, че Планински рай също ще се ангажира. Враговете ни са в хаос. Времето е назряло.

— Назряло за какво? Да се правят още черепи? — Елария Пясък се обърна към принца. — Те няма да разберат. Не мога да слушам повече това.

— Върни се при момичетата си, Елария — каза ѝ принцът. — Заклевам ти се, нищо лошо няма да ги сполети.

— Мой принце. — Елария го целуна по челото и напусна. Арео Хота се натъжи, като видя, че си отива. „Тя е добра жена.“

След като излезе, лейди Ним заговори:

— Знам, че обичаше много баща ни, но е ясно, че изобщо не го разбираше.

Принцът я изгледа с любопитство.

— Разбираше го повече, отколкото ти изобщо ще го разбираш, Нимерия. И направи баща ви щастлив. В крайна сметка едно нежно сърце може да е по-ценно от гордостта или смелостта. Все едно. Има неща, които Елария не знае и не бива да знае. Тази война вече е започнала.

Обара се засмя.

— Да, милата ни Ариан се погрижи за това.

Принцесата се изчерви и Хота видя гнева, пробягал по лицето на баща ѝ.

— Каквото направи, направи колкото за себе си, толкова и заради вас. Не бих бързал толкова с подигравките.

— Беше похвала — настоя Обара Пясък. — Увъртайте, прикривайте, усуквайте, преструвайте се и протакайте колкото искате, чичо, но сир Бейлон все пак трябва да се изправи лице в лице с Мирцела във Водните градини, а щом го направи, най-вероятно ще види, че е с едно ухо по-малко. А когато момичето му разкаже как вашият капитан посече Арис Оукхарт от врата до слабините с онази негова стоманена жена, ами…

— Не. — Принцеса Ариан се надигна от възглавничките, на които седеше, и отпусна длан на ръката на Хота. — Не стана така, братовчедке. Сир Арис беше убит от Джеролд Дейн.

Пясъчните змии се спогледаха.

— Тъмната звезда?

— Тъмната звезда го направи — каза малката му принцеса. — И се опита да убие и Мирцела. Както ще каже момичето на сир Бейлон.

Ним се усмихна.

— Тази част поне е вярна.

— Всичко е вярно — рече принцът и потръпна от болка. „От подаграта ли го боли, или от лъжата?“ — А сир Джеролд избяга във Висока обител и вече е недостижим за нас.

— Тъмната звезда. — Тиен се изкикоти. — Защо не? Всичко е негово дело. Но ще повярва ли сир Бейлон на това?

— Ще, ако го чуе от Мирцела — настоя Ариан.

Обара изсумтя невярващо.