Сир Бейлон кимна мълчаливо и отпи от виното си. „Този няма да се съблазни така лесно като Заклетия му брат — помисли Хота. — Сир Арис беше момче, въпреки годините си. Този е мъж, и е предпазлив.“ Капитанът трябваше само да го погледне, за да разбере, че белият рицар е неспокоен. „Това място е странно за него и не му допада.“ Хота можеше да го разбере. Дорн и на него му се беше сторил чудновато място, когато бе дошъл за първи път тук със своята принцеса, преди много години. Брадатите жреци го бяха учили на Общата реч на Вестерос, преди да го пратят, но всички дорнци говореха прекалено бързо, за да може да ги разбира. Дорнските жени бяха разгулни, дорнското вино бе горчиво, дорнската храна беше пълна с чудати люти подправки. А дорнското слънце, много по-горещо от бледото унило слънце на Норвос, грееше жарко от синьото небе ден след ден.
Пътуването на сир Бейлон беше кратко, но по свой начин изпълнено с премеждия, знаеше капитанът. Трима рицари, осем скуайъри, двайсет войници и всевъзможни ратаи и слуги го бяха придружили от Кралски чертог, но след като прехвърлиха планините и навлязоха в Дорн, напредъкът им бе забавен от многото пирове, лов и празненства във всеки замък, край който трябваше да минат. А сега, след като най-сетне бяха стигнали до Слънчево копие, нито принцеса Мирцела, нито сир Арис Оукхарт бяха тук, за да ги поздравят. „Белият рицар знае, че нещо не е наред — усещаше Хота, — но има и още нещо.“ Може би присъствието на Пясъчните змии го изнервяше. Ако беше така, то връщането на Обара в залата трябваше да е оцет в раната. Плъзна се отново на мястото си, без да каже и дума, и остана да седи там мрачна и навъсена, без да се усмихва или да говори с някого.
Към полунощ принц Доран се обърна към белия рицар:
— Сир Бейлон, прочетох писмото, което ми донесохте от нашата милостива кралица. Мога ли да допусна, че сте запознат със съдържанието му, сир?
Хота видя как рицарят се напрегна.
— Да, милорд. Нейно величество ме уведоми, че е възможно да бъда помолен да придружа дъщеря ѝ обратно до Кралски чертог. Крал Томен тъгува за сестра си и би искал принцеса Мирцела да се върне в двора за кратко гостуване.
Принцеса Ариан направи тъжна физиономия.
— О, но ние всички толкова се привързахме към Мирцела, сир. Тя и брат ми Тристейн са станали неразделни.
— Принц Тристейн също ще е добре дошъл в Кралски чертог — каза Бейлон Суан. — Крал Томен би се радвал да се запознае с него, сигурен съм. Негово величество има толкова малко приятели на сходна възраст.
— Връзките, създадени в детството, могат да продължат за цял живот — отбеляза принц Доран. — Когато Тристейн и Мирцела се оженят, двамата с Томен ще са като братя. Кралица Церсей е права. Момчетата би трябвало да се запознаят, да се сприятелят. Тристейн ще липсва на Дорн, несъмнено, но е крайно време да види нещо от света извън стените на Слънчево копие.
— Зная, че Кралски чертог ще го посрещне изключително топло.
„Защо се поти сега? — зачуди се капитанът, без да откъсва очи от разговарящите. — В залата е достатъчно прохладно, а той почти не докосна яхнията.“
— Колкото до другия въпрос, който повдига кралица Церсей — говореше принц Доран, — вярно е, че мястото на Дорн на малкия съвет остана празно след смъртта на брат ми, и е крайно време да се запълни отново. Поласкан съм, че според нейно величество съветът ми би могъл да ѝ е от полза, но се питам дали имам сили за такова пътуване. Може би ако тръгнехме по море?
— С кораб? — Сир Бейлон изглеждаше стъписан. — Това… дали ще е безопасно, принце? Есента е бурен сезон, поне така съм чувал, а… пиратите на Каменни стъпала…
— Пиратите. Разбира се. Може би сте прав, сир. По-безопасно е да се върнете по пътя, по който дойдохте. — Принц Доран се усмихна вежливо. — Нека отново обсъдим това утре. Като стигнем Водните градини, можем да кажем на Мирцела. Знам колко ще се зарадва. Брат ѝ също ѝ липсва, не се съмнявам.
— Нямам търпение да я видя отново — каза сир Бейлон. — И да посетя вашите Водни градини. Чувал съм, че са много красиви.
