Танц с дракони полностью

— Красиви и мирни — отвърна принцът. — Прохладен ветрец, искряща вода и детски смях. Водните градини са любимото ми място на този свят, сир. Един от предците ми ги е построил, за да зарадва невястата си Таргариен и да я облекчи от прахта и зноя на Слънчево копие. Денерис било името ѝ. Била сестра на крал Дерон Добрия и нейният брак е направил Дорн част от Седемте кралства. Цялото владение знаело, че момичето обичало незаконния брат на Дерон Демън Блекфир и че той също я обичал, но кралят бил достатъчно мъдър да разбере, че добруването на хилядите трябва да предхожда страстите на двама, макар тези двама да са му скъпи. Денерис е тази, която напълнила градините със смеещи се деца. Собствените ѝ деца отначало, но после синове и дъщери на лордове и оземлени рицари били доведени, за да правят компания на момчетата и момичетата с принцова кръв. А един летен ден, когато станало убийствено горещо, тя съжалила децата на своите ратаи, готвачи и слуги и поканила и тях на езерцата и фонтаните, традиция, съхранена до ден-днешен. — Принцът хвана колелата на стола си и се избута назад от масата. — Но сега трябва да ме извините, сир. Целият този разговор ме измори, а трябва да тръгнем утре рано. Обара, ще бъдеш ли така добра да ми помогнеш до леглото? Нимерия, Тиен, елате и вие, да пожелаете лека нощ на стария си чичо.

Така се падна на Обара да изтъркаля стола на принца от залата за пирове на Слънчево копие и по дългата галерия до дневната му. Арео Хота я последва със сестрите ѝ, редом с принцеса Ариан и Елария Пясък. Майстер Калеот заситни след тях с пантофите си, сгушил до гърдите си черепа на Планината като дете.

— Не може сериозно да възнамеряваш да пратиш Тристейн и Мирцела в Кралски чертог — заговори Обара, докато буташе. Крачките ѝ бяха дълги и гневни, твърде бързи, и големите дървени колела на стола тропаха шумно по грубо одяланите камъни на пода. — Направиш ли го, никога повече няма да видим момичето, а синът ти ще изкара живота си като заложник на Железния трон.

— За глупак ли ме взимаш, Обара? — Принцът въздъхна. — Твърде много неща не знаеш. Най-добре да не го обсъждаме тук, където всеки може да чуе. Ако си държиш езика зад зъбите, бих могъл да те просветля. — Изохка. — По-бавно, в името на всичката любов, която храниш към мен. Това последно друсане ме сряза като нож в коляното.

Обара продължи по-бавно.

— Какво ще направиш тогава?

Отговори сестра ѝ, Тиен.

— Каквото прави винаги — измърмори тя. — Ще бави, ще усуква и ще извърта. О, никой не го прави това и наполовина толкова добре, колкото храбрия ни чичо.

— Несправедлива си към него — каза принцеса Ариан.

— Млъкнете, всички — заповяда принцът.

Едва след като вратите на дневната му се затвориха безопасно зад тях, той завъртя стола си към жените. Дори това усилие го остави без дъх, а мирското одеяло, което покриваше краката му, се закачи между две спици, докато се въртяха, тъй че трябваше да го стисне, за да не се скъса. Под завивката краката му бяха бледи, меки и обезобразени. Двете му колена бяха зачервени и подути, а пръстите на ходилата бяха станали почти морави, два пъти по-големи, отколкото трябваше да са. Арео Хота ги беше виждал хиляда пъти и все пак му беше трудно да ги погледне.

Принцеса Ариан пристъпи напред.

— Нека ти помогна, татко.

Принцът издърпа одеялото.

— Още мога да се справя с одеялото си. Поне това. — Не беше много. Краката му бяха станали безполезни вече от три години, но още имаше малко сила в ръцете и раменете.

— Да донеса ли на моя принц напръстник от млякото на мака? — попита майстер Калеот.

— Ведро ще ми трябва, с тази болка. Благодаря ти, но не. Искам да съм с ума си. Няма да ми трябваш за тази нощ.

— Да, принце. — Майстер Калеот се поклони, все още с черепа на сир Грегър в ръце.

— Аз ще взема това. — Обара дръпна черепа и го огледа. — Как изглеждаше Планината? Откъде знаем, че това е той? Можели са да натопят главата му в катран. Защо са я оголили до кокал?

— Катранът е щял да съсипе ковчежето — предположи лейди Ним, след като майстер Калеот изситни навън. — Никой не е видял Планината да умира и никой не е видял как са му отрязали главата. Това ме притеснява, признавам, но какво би могла да се надява да постигне кучката кралица, като ни измами? Ако Грегър Клегейн е жив, рано или късно истината ще излезе наяве. Той беше осем стъпки висок, няма друг като него в цял Вестерос. Ако се появи отново такъв, Церсей Ланистър ще се изложи като лъжкиня пред всичките Седем кралства. Би трябвало да е пълна глупачка, за да рискува това. Какво би могла да се надява да спечели?

— Черепът е достатъчно голям, несъмнено — каза принцът. — И знаем, че Оберин рани Грегър тежко. Всички сведения, които получихме оттогава, уверяват, че Клегейн е умрял бавно и в големи мъки.

— Точно както искаше баща ни — каза Тиен. — Наистина, сестри. Знам отровата, която използва татко. Дори копието му само да е одраскало Планината, Клегейн е мъртъв и ми е все едно колко голям е бил. Съмнявайте се колкото си искате в малката си сестра, но в баща ни недейте.

Обара настръхна.