— Пак ли ти? — каза сляпото момиче. Почеса главата му между ушите, а котаракът скочи в скута ѝ и замърка. Браавос беше пълен с котки, а най-много бяха в кръчмата на Пинто. Старият пират вярваше, че носят късмет и пазят кръчмата му от гадини. — Познаваш ме, нали? — прошепна тя. Глумски бенки не можеха да излъжат котките. Те помнеха Кет от Каналите.
Беше добра нощ за сляпото момиче. Пинто се оказа във весело настроение и ѝ даде чаша разредено вино, бучка миризливо сирене и половин пай със змиорки.
— Пинто е много добър човек — заяви той и се настани при нея да ѝ разправя за времето, когато пленил кораб с подправки, история, която беше чувала поне десетина пъти.
Часовете минаваха. Кръчмата се напълни. Пинто скоро бе твърде зает, за да ѝ обръща внимание, но няколко от редовните му посетители пуснаха монети в просешката ѝ паница. Други маси бяха заети от непознати: китоловци от Ибен, които воняха на кръв и китова мас, двама катили с намазани с благовонно масло коси, дебел мъж от Лорат, който се оплакваше, че сепаретата на Пинто били много малки за шкембето му. А по-късно дойдоха трима лисенци, моряци от „Добросърдечната“, разбита от бурята галера, докретала предната нощ в Браавос и задържана тази сутрин от стражата на Морския господар.
Лисенците заеха масата най-близо до огъня и заговориха тихо над чаши черен ром. Шепнеха, за да не ги чуе никой. Но тя беше никой и чу почти всяка дума. А по едно време дори ѝ се стори, че може и да ги види през присвитите жълти очи на котарака, мъркащ в скута ѝ. Единият беше стар, единият млад, а третият беше загубил ухо, но и тримата имаха светлорусата и гладка коса на Лис, където кръвта на стария Фрийхолд все още бе силна.
На другата сутрин, когато милият човек я попита какви три неща знае, които не е знаела преди, тя беше готова.
— Знам защо Морският господар задържа „Добросърдечна“. Защото превозва роби. Стотици роби, жени и деца, вързани заедно с въжета в трюма ѝ. — Браавос бе основан от избягали роби и робската търговия тук беше забранена.
— Знам откъде са робите. Били са диваци от Вестерос, от място, наречено Хардхоум. Старо и разрушено място, прокълнато. — Баба Нан ѝ беше разказвала приказки за Хардхоум в Зимен хребет, когато все още беше Аря Старк. — След голямата битка, в която Кралят отвъд Вала бил убит, диваците избягали и тази горска вещица им казала, че ако отидат в Хардхоум, ще дойдат кораби, за да ги закарат на топло място. Но кораби не дошли, освен двата лисенски пиратски кораба, „Добросърдечна“ и „Слон“, които били изтласкани на север от буря. Пуснали котва край Хардхоум да направят ремонт и видели диваците, но те били хиляди и нямали място за всички, тъй че рекли, че ще вземат само жените и децата. Диваците нямали нищо за ядене, тъй че мъжете пратили жените и дъщерите си, но щом корабите излезли в открито море, лисенците ги вкарали долу и ги вързали. Смятали да ги продадат всички в Лис. Само че се натъкнали на друга буря и корабите се разделили. „Добросърдечна“ пострадала и капитанът нямал друг избор, освен да я спре тук, но „Слон“ успял да стигне до Лис. Лисенците в „При Пинто“ смятат, че ще се върне с още кораби. Цената на робите се вдига, казват, а има още хиляди жени и деца в Хардхоум.
— Добре е да се знае. Това са две неща. Има ли трето?
— Да. Знам, че ти си този, дето ме удряше. — Тоягата ѝ замахна, перна го по пръстите и неговата тояга изтропа на пода.
Жрецът изохка и дръпна ръката си.
— И как може едно сляпо момиче да е разбрало това?
„Видях те.“
— Дадох ти три. Не съм длъжна да ти давам четири. — Може би на другия ден щеше да му каже за котката, която я бе придружила до вкъщи предната нощ от „При Пинто“, котката, която се криеше в мертеците и ги гледаше отгоре. „А може би не.“ Щом той можеше да си има тайни, и тя можеше.
Същата вечер Умма поднесе солени раци за вечеря. Когато ѝ подадоха чашата, сляпото момиче сбръчка носле и я изпи на три дълги глътки. После изохка и я изтърва. Езикът ѝ беше пламнал, а когато изгълта чаша вино, пламъците запълзяха по гърлото ѝ и нагоре в носа.
— Вино няма да помогне, а вода само ще разгори пламъците — каза ѝ бездомничето. — Изяж това. — Пъхнаха парче хляб в ръката ѝ. Момичето задъвка и преглътна. Помогна. Втори залък помогна още повече.
А на заранта, когато нощният вълк я остави и тя отвори очи, видя лоена свещ да гори там, където нямаше никаква свещ предната нощ, колебливият ѝ пламък се полюшваше напред-назад като курва на Щастливия пристан. Никога в живота си не бе виждала нещо толкова красиво.
Намериха мъртвия в подножието на вътрешната стена със счупен врат. Само левият му крак се показваше над снега, който го беше затрупал през нощта.
Ако не го бяха изровили кучките на Рамзи, можеше да си остане там до пролетта. Докато Бен Кокалите ги разпъди, Сивата Джейни беше изяла толкова много от лицето на мъртвия, че мина половин ден, докато разберат със сигурност кой е: четирийсет и четири годишен войник, тръгнал на север с Роджър Ризуел.
