Танц с дракони полностью

— Пияница — заяви Ризуел. — Пикал е от стената, бас слагам. Подхлъзнал се е и е паднал.

Никой не възрази. Но Теон Грейджой неволно се зачуди защо някой ще се качва по хлъзгавите от снега стъпала горе на бойниците посред нощ само за да се изпикае.

Докато гарнизонът закусваше — клисав хляб, изпържен в мазнина от бекон (лордовете и рицарите ядоха бекона), — приказките по пейките бяха главно за трупа.

— Станис има приятели в замъка — измърмори един сержант. Беше стар мъж от Толхарт, с герба с трите дървета, пришит на опърпаната му връхна туника. Стражата току-що беше сменена. Мъжете влизаха от студа навън и изтупваха снега от ботушите и бричовете си, докато сервираха обяда: печена наденица, праз и кафяв хляб, току-що изпечен.

— Станис ли? — изсмя се един от конниците на Рууз Ризуел. — Станис вече е затрупан от снега. Или е хукнал назад към Вала с подвита опашка, при това замръзнала между краката му.

— Може да е на лагер на пет стъпки от стените със сто хиляди души — рече един стрелец с герба на Кервин. — Нищо не се вижда в тази виелица.

Безкраен, непрестанен и безмилостен, снегът беше валял ден и нощ. Преспи се трупаха нагоре по стените и запълваха празнините по бойниците, бели завивки покриваха всички покриви, палатки се срутваха под тежестта им. Бяха изпънали въжета от една сграда до друга, за да не се изгубят войниците, докато прекосяват дворовете. Часовите се трупаха в стражевите кулички, за да стоплят премръзналите си ръце над греещите мангали, и оставяха пътеките на стените на снежните стражи, вдигнати от скуайърите. А те ставаха все по-големи и по-странни всяка нощ, докато вятър и виелица ваеха по тях както им хрумне. Дрипави бради от лед се спускаха от копията, стиснати в снежните им юмруци. Не кой да е, а Хостийн Фрей, когото бяха чули да ръмжи, че нямало да го уплаши малко снежец, загуби едното си ухо от премръзване.

Конете в дворовете страдаха най-много. Чуловете, хвърлени отгоре им да ги топлят, прогизваха и замръзваха, ако не се сменяха редовно. Когато запалиха огньове да прогонят студа, те повече навредиха, отколкото помогнаха. Бойните коне се бояха от пламъците и се дърпаха да избягат, нараняваха и себе си, и други коне. Само конете в конюшните бяха на сигурно и топло, но конюшните вече бяха претъпкани.

— Боговете са се обърнали против нас — каза старият лорд Локи в Голямата зала. — Това е техният гняв. Вятър, студен като самия пъкъл, и снегове, които не спират. Прокълнати сме.

— Станис е прокълнат — настоя един от мъжете на Дредфорт. — Той е отвън в бурята.

— На лорд Станис може да му е по-топло, отколкото знаем ние — възрази един глупав наемник от леката конница. — Неговата чародейка може да призове огън. Червеният ѝ бог сигурно може да стопи тези снегове.

„Това беше неразумно“, разбра мигновено Теон. Мъжът го изрече прекалено високо и прекалено близо до Жълтия Дик, Алин Киселия и Бен Кокалите. Щом това стигна до ушите на лорд Рамзи, той прати Момчетата на Копелето да задържат наемника и да го извлекат вън на снега.

— Като толкова харесваш Станис, ще те пратим при него — каза му Рамзи.

Деймън Потанцувай за мен изпердаши няколко пъти наемника с мазния си бич. После, докато Кожаря и Жълтия Дик се обзалагаха колко бързо ще му замръзне кръвта, Рамзи нареди да извлекат нещастника до Портата за бойниците.

Големите главни порти на Зимен хребет бяха затворени и залостени, и толкова затрупани с лед и сняг, че портикулът трябваше да се изчука и почисти, преди да може да го вдигнат. Същото беше и при Ловната порта, макар че там поне ледът не беше проблем, тъй като портата наскоро бе използвана. Кралската порта не беше и ледът беше стегнал веригите на подвижния мост като камък. Така оставаше Портата за бойниците, малка сводеста врата във вътрешната стена. Само половин порта всъщност: имаше подвижен мост над замръзналия ров, но не и съответен портал през външната стена, тъй че предлагаше достъп до външния бастион, но не и към света отвъд него.

Пренесоха плувналия в кръв наемник по моста и след това нагоре по стъпалата, после Кожаря и Алин Киселия го хванаха за ръцете и краката и го метнаха от стената от осемдесет стъпки височина. Преспите се бяха натрупали толкова високо, че го глътнаха целия… но стрелците на бойниците твърдяха, че го зърнали по-късно да влачи счупения си крак през снега. Един накичил задника му със стрела, докато се гърчел из преспите.

— Ще е умрял до час — увери ги лорд Рамзи.

— Или ще смуче кура на лорд Станис до заник-слънце — подхвърли Ъмбър Курвенската напаст.

— Той да внимава да не му го счупи — изсмя се Рикард Ризуел. — Всеки, който е навън в това, курът му замръзва на кокал.

— Лорд Станис се е загубил в бурята — каза лейди Дъстин. — На левги е оттук, мъртъв или издъхващ. Нека зимата да си свърши лошотията. Още няколко дни и снеговете ще го затрупат с цялата му войска.

„И нас също“, помисли Теон, удивен от глупостта ѝ. Лейди Барбри беше от Севера и би трябвало да внимава повече. Старите богове можеше да слушат.