Наемниците бяха друга работа. Командирите на четирите свободни дружини, служещи на Юнкай, бяха дошли лично. Брулените от вятъра бяха представени от пентошкия благородник, известен като Дрипавия принц, Дългите пики от Джило Реган, който приличаше повече на обущар, отколкото на войник. Кървавата брада от Дружината на котката вдигаше шум за десетима. Беше грамаден, със сива чорлава брада и изумителен апетит за вино и жени; ревеше, оригваше се и пърдеше като гръмотевица, и пощипваше всяко слугинче, което минеше покрай него. От време на време дръпваше някое в скута си, за да го опипа.
Вторите синове също бяха представени от командира си. „Ако Даарио беше тук, тази гощавка щеше да свърши с кръв.“ Никакво споразумение нямаше да убеди капитана ѝ да остави Кафявия Бен Плум жив. Дани се беше заклела, че седемте пратеници и командири няма да пострадат, но това се оказа недостатъчно за юнкайците и те бяха поискали и заложници. Срещу тримата благородници и наемнически капитани Мийрийн беше пратил в обсадния лагер свои седем: сестрата на Хиздар, двама негови братовчеди, кръвния ездач на Дани Джого, адмирала ѝ Гролео, капитана от Неопетнените Хиро и Даарио Наарис.
— Ще оставя момичетата си при теб — каза капитанът ѝ и ѝ подаде оръжейния си колан с позлатените развратници. — Пази ми ги, любима. Няма да е добре да направят някоя проклета пакост при юнкайците.
Бръснатото теме също отсъстваше. Първото, което направи Хиздар, след като бе коронован, беше да го отстрани от командването на Бронзовите зверове — смени го с братовчед си, дебелия Маргаз зо Лорак. „За добро е. Зелената грация казва, че между Лорак и Кандак има кръвна вражда, а Бръснатото теме никога не е криел неприязънта си към милорд съпруга ми. А Даарио…“
Даарио беше станал още по-див след сватбата ѝ. Мирът ѝ не го радваше, бракът ѝ — още по-малко и беше побеснял, че дорнците го бяха подвели. Когато принц Куентин им каза, че другите вестероси са минали на страната на Бурните врани по заповед на Дрипавия принц, само намесата на Сив червей и неговите Неопетнени попречи на Даарио да ги избие. Лъжедезертьорите бяха затворени безопасно в недрата на пирамидата… но гневът на Даарио продължаваше да забира.
„Като заложник ще е по-безопасен. Моят капитан не е създаден за мир.“ Дани не можеше да рискува да го остави да посече Кафявия Бен Плум, да се подиграе с Хиздар пред двора, да предизвика юнкайците или по някакъв друг начин да развали споразумението, заради чието спечелване беше отстъпила толкова много. Даарио означаваше война и беда. Затова трябваше да го държи вън от леглото си, вън от сърцето си, вън от себе си. Ако не я предадеше, щеше да я надвие. Не знаеше кое от двете я плаши повече.
Когато лакомията приключи и всичката неизядена храна бе разчистена — за да я дадат на събралите се долу бедняци по настояване на кралицата, — им наляха силна пикантна напитка от Карт, тъмна като кехлибар, и започнаха забавленията.
Трупа юнкайски кастрати, притежание на Юрказ зо Юнзак, им изпя песни на древния език на Старата империя с високи, сладки и невероятно чисти гласове.
— Чувала ли си някога такова пеене, обич моя? — попита я Хиздар. — Божествени гласове имат, нали?
— Да — отвърна тя. — Но се чудя дали нямаше да предпочетат да имат мъжките си части.
Всички изпълнители бяха роби. Според една от клаузите на мира на робовладелците се отстъпваше правото да водят имуществото си в Мийрийн без страх, че ще ги принудят да ги освободят. В замяна на това юнкайците бяха обещали да уважават правата и свободите на бившите роби, освободени от Дани. Честна сделка, каза ѝ Хиздар, но вкусът ѝ бе горчив в устата на кралицата. Изпи наведнъж цяла чаша вино, за да го отмие.
— Ако благоволиш, Юрказ с удоволствие ще ни подари тези певци, не се съмнявам — каза благородният ѝ съпруг. — Дар, който да скрепи мира, украса за двора ни.
„Ще ни даде тези кастрати — помисли Дани, — а после ще се върне в дома си и ще скопи следващите. Светът е пълен с момчета.“
Акробатите, които последваха, също не можаха да я трогнат, дори когато направиха пирамида, висока девет етажа, с голо малко момиченце на върха. „Моята пирамида ли трябва да изобрази това? — зачуди се кралицата. — Момиченцето на върха аз ли трябва да съм?“
След това лорд съпругът ѝ отведе гостите си от Жълтия град на по-долната тераса, за да могат да съзерцават Мийрийн нощем. С чаши вино в ръка юнкайците обикаляха градината на малки групи сред лимоновите дръвчета и разцъфналите нощни цветя, а Дани се озова лице в лице с Кафявия Бен Плум.
Поклони ѝ се ниско.
— Ваше величество. Изглеждате прекрасно. Е, както винаги. Никой от тия юнкайци не може да се сравни с вас по хубост. Мислех да ви донеса сватбен дар, но наддаването стигна много високо.
— Никакви дарове не искам от теб.
— Този можеше да ви хареса. Главата на стар враг.
— Твоята ли? — попита тя мило. — Ти ме предаде.
