— Рамзи ще използва жените ти като ловна плячка — каза на певеца. — Ще ги хване, ще ги изнасили и ще нахрани псетата си с труповете им. Ако му побягат добре, може да нарече следващите кутрета на тях. Теб ще те одере. Кожаря и Деймън Потанцувай за мен ще са страшно доволни. Ще ги молиш да те убият. — Стисна китката на певеца с осакатената си ръка. — Закле се, че няма да позволиш да попадна отново в ръцете му. Имам думата ти за това. — Трябваше да го чуе отново.
— Думата на Абел — каза Катерицата. — Здрава като дъб. — Абел само сви рамене. — Каквото и да се случи, принце.
Горе на подиума Рамзи спореше за нещо с баща си. Бяха твърде далече, та Теон да може да ги чуе, но страхът, изписан на кръглото розово лице на Валда Дебелата, говореше много. Чу обаче как Виман Мандърли извика за още наденици и смеха на Роджър Ризуел на някаква шега на едноръкия Харууд Стаут.
Зачуди се дали изобщо ще види някога водните палати на Удавения бог, или призракът му ще остане тук, в Зимен хребет. „Мъртвият е мъртъв. По-добре мъртъв, отколкото Смрад.“ Ако планът на Абел се провалеше, Рамзи щеше да направи умирането им дълго и трудно. „Ще ме одере от главата до петите този път и никакво молене няма да сложи край на мъчението.“ Никоя болка, изпитвана някога от Теон, не можеше да се сравни с агонията, която Кожаря можеше да предизвика с едно малко ножче за дране. Абел много скоро щеше да научи този урок. И за какво? „Джейни, името ѝ е Джейни, а очите ѝ са с различен цвят.“ Част от глумска игра. „Лорд Болтън знае, и Рамзи, но останалите са слепи, дори този проклет бард с лукавите му усмивки. На тебе ще се смеят, Абел, на тебе и на твоите курви убийци. Ще умрете за съвсем друго момиче.“
За малко щеше да им каже истината, когато Роуан го отведе при Абел в развалините на Изгорялата кула, но в последния момент задържа езика си зад зъбите. Певецът, изглежда, бе решил твърдо да се измъкне с дъщерята на Едард Старк. Виж, ако знаеше, че младоженката на лорд Рамзи е само дете на стюард…
Вратите на Голямата зала се отвориха с трясък.
Студен вятър нахлу и облак ледени кристали заискри синкавобял във въздуха. През него закрачи сир Хостийн Фрей, покрит до кръста със сняг и с безжизнено тяло в ръце. По всички пейки мъжете оставиха чаши и лъжици, обърнаха се и зяпнаха ужасната гледка. Залата затихна.
„Ново убийство.“
Сняг се сипеше от наметалото на сир Хостийн, докато крачеше към високата маса и стъпките му отекваха от пода. След него влязоха десетина рицари и войници на Фрей. Теон позна момчето с тях — Големия Уолдър, малкия, с лисичето лице и слаб като клечка. Гърдите, ръцете и наметалото му бяха зацапани с кръв.
Конете зацвилиха от миризмата ѝ. Кучета се измъкнаха изпод масите и задушиха. Мъже се надигнаха от пейките. Тялото в ръцете на сир Хостийн искреше на светлината на факлите, покрито с розов скреж. Студът навън беше вледенил кръвта.
— Синът на брат ми Мерет. — Хостийн положи тялото на пода пред подиума. — Заклан като прасе.
„Малкия Уолдър — помисли Теон. — Големия.“ Хвърли поглед към Роуан. „Шест са. Всяка може да го е направила.“ Но перачката усети погледа му и каза:
— Не сме ние.
— Тихо — предупреди я Абел.
Лорд Рамзи слезе от подиума при мъртвото момче. Баща му се вдигна по-бавно, светлоок, с изопнато лице, строг.
— Това вече е прекалено. — Гласът на Рууз Болтън отекна високо из залата. — Къде са намерили момчето?
— Под разрушената цитадела, милорд — отвърна Големия Уолдър. — Със старите водоливници. — Ръкавиците му бяха оцапани с кръвта на братовчеда му. — Казах му да не излиза сам, но той рече, че трябвало да се види с един, който му дължал сребро.
— Кой е? — изръмжа Рамзи. — Кажи ми името му. Посочи ми го, момче, и ще ти направя наметало от кожата му.
— Така и не каза, милорд. Само, че спечелил парите на зарове. — Момчето Фрей се поколеба. — Някои от мъжете на Бял пристан го научиха на заровете. Не мога да кажа кои, но те бяха.
— Милорд — прогърмя гласът на Хостийн Фрей. — Знам кой е направил това. Кой е убил момчето и всички останали. Не лично, не. Твърде дебел и страхлив е, за да убие сам. Но е по негова заповед. — Обърна се към Виман Мандърли. — Отричаш ли?
Лордът на Бял пристан отхапа половин наденица.
— Признавам… — избърса с ръкав мазното от устните си, — признавам, че малко знам за горкото момче. Скуайър на лорд Рамзи беше, нали така? На колко години беше младокът?
— На девет. Само на девет.
— Толкова млад — рече Виман Мандърли. — Но пък може да е било за добро. Ако не беше умрял, щеше да порасне и да стане Фрей.
Сир Хостийн натресе крака си в ръба на масата и я изрита в издутия корем на лорд Виман. Разхвърчаха се чаши и блюда, наденици се пръснаха навсякъде, а десетина от мъжете на Мандърли наскачаха от местата си с ругатни. Някои награбиха ножове, блюда и кани, всичко, което можеше да послужи за оръжие.
