Вътрешността на бараката беше празна, ако се изключеха два прекатурени столове, един прашен шкаф за документи и няколко пожълтели вестници, пръснати по пода. Помещението миришеше на мухъл, от тавана висяха паяжини. Пит изпадна в пълно недоумение, докато сержантът не се спря близо до отсрещната стена на изоставената стая и не тропна два пъти с крак по дървения под. След като чу приглушено потвърждение, той се наведе, повдигна съвършено умело прикрит капак на отвор в пода и направи знак на Пит да слезе по слабо осветено стълбище. После отстъпи настрана и спусна обратно капака, като за малко не удари главата на Пит.
Царството на сенките, описани от Едгар Алън По, помисли си Пит. В основата на стълбището той отметна настрани тежка завеса и се озова в нещо като панаирджийска шумотевица. Пред него са простираше подземен бункер, дълъг близо шейсет метра. Горните флуоресцентни лампи разкриваха няколко оперативни пункта. Целият под, от едната облицована с ламперия стена до другата, беше покрит с дебел бежов килим, върху който бяха подредени бюра, компютри и телетипни машини, извадени сякаш от най-луксозните кабинети по Медисън авеню.
Цял орляк хубави момичета в спретнати военноморски униформи седяха зад повечето от бюрата и със сериозни лица си вършеха работата на видеодисплеите, други грациозно се движеха между редицата от компютри, разположени в средата на помещението, като събираха готовите материали или разпределяха нови. Двайсетима офицери в бели военноморски униформи стояха в отделни групи — едни изучаваха компютърни разпечатки, други нахвърляха бележки със зелен тебешир на черни дъски, които покриваха стените. Сцената приличаше на първокласна приемна на букмейкър. Липсваше само монотонният глас на съобщаващия резултатите от конното състезание.
Адмирал Хънтър видя Пит, изправи се и с лукавата си усмивка тръгна към него, протягайки му ръка.
— Добре дошли в новата щабквартира на Сто и първи отряд, господин Пит!
— Удивително е.
Хънтър нехайно обхвана с поглед стаята.
— Това тук е построено по време на Втората световна. Оттогава не е било използвано. Не можех да гледам как пустее и реших да се нанеса.
Хънтър хвана Пит под ръка и го поведе към отделения с междинни стени кабинет в един от ъглите на бункера. С решителното лице, властното изражение и напрегнатите си очи Хънтър можеше да мине за съвършен прототип на командир на оперативна тактическа група, готова да нападне невидим враг някъде в далечината. А в действителност той беше точно такъв.
— Идвате със закъснение от два часа и трийсет и осем минути — подчерта Хънтър.
— Съжалявам, сър. Движението беше много натоварено.
— Да, казахте ми го и по телефона. Искам да ви поздравя, задето ми се обадихте. Благодарен съм ви, че позвънихте първо на мен. Беше разумна постъпка.
— Съжалявам само, че оплесках работата, като побързах да напусна местопроизшествието.
— Не се безпокойте. Съмнявам се, че щяхме да научим нещо повече от трупа, освен евентуално разпознаване. По-вероятно е вашият преследвач в камиона да е бил някой местен хулиган, на когото са платили да ви прати в гроба.
— И все пак, изглежда, че има нещо…
— Агентите — прекъсна го Хънтър саркастично — рядко забождат за ризите на наемниците си бележки с указания как да извършат операциите си.
— Под агенти имате предвид руснаците ли?
— Може би. Още нямаме доказателства, но нашите разузнавачи предполагат, че руснаците имат организация, която души наоколо и се опитва да научи последното местонахождение на „Старбък“, за да сложат първи ръка върху нея.
— Адмирал Сандекър също спомена за такава вероятност.
— Голяма работа е този човек! — В гласа на Хънтър се долавяше задоволство. — Тази сутрин ми показа личното ви досие. Трябва да призная най-честно, че съдържанието много ме изненада. Получили сте толкова много отличия и медали. Откровено казано, аз ви смятах за ментърджия.
Хънтър взе пакет цигари от бюрото и предложи на Пит.
Негодникът му с негодник, опитва се да ме ласкае, помисли си Пит и рече:
— Вероятно ви е направило впечатление, че не е споменат медала за добро поведение.
Хънтър се вгледа проницателно в него.
— Да, направи ми. — Той запали цигарата си, наведе се над бюрото и натисна бутон на интеркома. — Йейгър, изпрати при мен командирите Денвър и Боланд. — После се обърна и спусна една стенна карта на Северния Тихи океан. — Чували ли сте за Тихоокеанския водовъртеж, майоре?
— Едва тази сутрин.
Хънтър почука с кокалчетата на юмрука си по картата едно място на север от Оаху.
— Тук, в диаметър от четиристотин мили, от 1956 година насам са изчезнали близо четирийсет кораба. Предприетите разширени претърсвателни операции не откриха нищо. Преди това броят на изчезналите плавателни съдове се свеждаше до един-два на двайсет години. — Хънтър се обърна с гръб към картата и се почеса по ухото. — Положихме големи усилия в проучване на района. Вкарахме всяка налична информация в компютъра с надеждата да излезем с правдоподобно заключение. Засега сме само на ниво смътни теории. Голите убедителни факти са ужасно малко и…
