— Аз изписках и побягнах, като затворих вратата — продължи тя. — Те избухнаха в смях, стояха там и се смееха. Мислеха, че съм се затворила в гардероба, но той имаше врати и от другата страна, към стаята за гости. Грабнах една рокля от закачалката и избягах през прозореца на стаята за гости. Не отидох в полицията. Бях изплашена. Опитах да се свържа с баща ми, но ми казаха, че не е в кабинета си. Дотогава паниката ме обзе напълно. Нямаше къде да отида, нямаше към кого да се обърна, затова дойдох при тебе.
Тя избърса очите си с опакото на ръката. Стоеше на фона на светлината от прозореца и Пит забеляза, че няма нищо под късата й рокля.
— Гаден, проклет кошмар! Защо го направиха? Защо?
— Всяко нещо по реда си — каза той кротко. — Първо иди в банята и се измий. Гримът на лицето ти се е стекъл до брадичката. После ще ми разкажеш кого са убили въпросните „те“.
Тя се освободи от прегръдките му.
— Не мога.
— Бъди разумна — скастри я той. — В апартамента ти има труп. Колко дълго, мислиш, ще можеш да го държиш в тайна?
— Ами… не знам.
— На полицията в Хонолулу ще й са нужни само двайсет минути, за да установят кой е убитият. Защо не ми кажеш? Да не е някоя местна известна личност с жена и десет деца?
— По-лошо. Приятел е на баща ми. — В очите й се четеше молба.
— Как се казва?
— Капитан Орл Синана — прошепна тя бавно. — Той е офицер във флота на баща ми.
Пит имаше достатъчно разум и успя да запази безизразно лице. И от това е по-лошо, помисли си той, после посочи към банята и каза само:
— Върви!
Тя послушно тръгна към банята; преди да влезе, се обърна, усмихна му се някак странно безпомощно, после затвори вратата след себе си. Още щом чу шума от течаща вода, Пит се пресегна за телефона. Извади повече късмет от Ейдриън. Само пет секунди след като каза на телефонистката на 101-ви спасително-авариен отряд кого търси, чу гласа на адмирал Хънтър.
— Що за идея е вашата да не ми докладвате? — обвини го Хънтър.
— Имах много неща да върша, адмирале — отвърна Пит. — Нямаше да съм ви от полза, преди да бях поспал няколко часа. Което, благодарение на дъщеря ви, стана невъзможно.
Когато Хънтър заговори отново, гласът му беше променен.
— Дъщеря ми ли? Ейдриън? Нима е при вас?
— В апартамента й има труп. Не могла да се свърже с вас и решила да дойде при мен.
Хънтър помълча близо две секунди. После гласът му прозвуча по-твърд от всякога.
— Кажете ми подробностите.
— От малкото, което успях да измъкна от нея, изглежда, че нашите приятелчета от Тихоокеанския водовъртеж са влезли в апартамента й през терасата и са застреляли човека. Ейдриън избягала през гардероба с врати от двете страни.
— Ранена ли е?
— Не.
— Предполагам, полицията вече е уведомена.
— За щастие тя не им се е обадила. Доколкото разбрах, жертвата продължава да кърви върху килима й.
— Благодаря на Бога, задето не е уведомила полицията. Веднага ще изпратя там хора от нашата охрана. — Пит чу как Хънтър издаде команди на някого до него. Лесно си представи как всеки, чул високия му глас, е подскочил като подплашен заек. После адмиралът отново заговори в слушалката: — Тя разпознала ли е жертвата?
Пит си пое дълбоко въздух.
— Да, капитан Орл Синана.
Хънтър беше човек от класа. Пит не можеше да не му признае това качество. Мълчанието в резултат на шока продължи само част от секундата.
— Кога най-късно вие и Ейдриън можете да дойдете тук?
— Поне след половин час. Колата ми е паркирана на пристанището на Хонолулу, така че ще трябва да вземем такси.
— Всъщност по-добре е да останете там. Изглежда, че тия убийци са навсякъде. Веднага ще ви изпратя отряд охранители.
— Добре, няма да мърдаме оттук.
— И още нещо. Откога се познавате с дъщеря ми?
— Стана съвсем случайно, сър. Няколко часа след като ви донесох капсулата от „Старбък“ отидох на един прием, където беше и тя. — Пит положи всички усилия гласът му да звучи непринудено. — Чула ме да споменавам името ви и ми се представи. — Той знаеше какво си мисли Хънтър, затова се опита да изпревари следващия му въпрос. — Сигурно по време на разговора ни съм споменал, че съм отседнал в „Моана тауърс“. Вероятно в паниката си е спомнила за мен и затова е дошла тук.
— Не знам как тъй Ейдриън си обърка живота — отбеляза Хънтър. — Тя е толкова почтено момиче.
Пит замълча. Как да каже на един баща, че дъщеря му е сексуална маниачка, която осемнайсет часа от денонощието е или пияна, или дрогирана.
— Ще тръгнем за Пърл веднага щом охранителите дойдат — каза Пит, тъй като не можа да измисли друго; после затвори телефона и си наля уиски, което имаше вкус на препарат за почистване на канали.
Те дойдоха след десет минути, но не да ги придружат до щабквартирата на адмирал Хънтър в Пърл Харбър, а да похитят Ейдриън и да убият Пит. Вниманието на Пит беше раздвоено между свитата на кълбо и спяща като бебе на дивана Ейдриън и входната врата. Той почувства как кожата на тила се изпъна така, сякаш щеше да се цепне всеки момент. Нямаше време дори да грабне телефона.
