„Защо не си вземеш частна лимузина с шофьор?!“ — непрекъснато се възмущаваше Нико. Да, вярно, че можеше да си ги позволи, но Виктори открай време бе изключително предпазлива относно излишните разходи. Смяташе, че е много важно да не забравяш кой си и откъде идваш, независимо колко високо си се изкачил по социалната стълбица. Но сега, когато „Би & Си“ като че ли се канеха да й направят изгодно предложение за закупуване на компанията й, може би ще бъде принудена да си осигури частна лимузина с шофьор. Например нещо луксозно — мерцедес като този на Мъфи Уилямс.
Но по-добре да не мисли толкова напред. Нищо не е сигурно… засега.
Дзън! Мобилният й телефон звънна приятно и тя провери съобщението.
„Не забравяй, че притежаваш този град! Късмет!“ беше от Нико.
„Благодаря!“
„Нервна ли си?“
„Не. Фасулска работа.“
„После ми звънни! Ще погледаме малко бижута!“
Виктори се усмихна на дисплея си. Нико очевидно се вълнуваше много повече от перспективите, които й се откриваха, отколкото самата Виктори. Още откакто разбра за първата й среща в централния офис на „Би & Си“ в Париж, тя не говореше за нищо друго.
Окуражаваше я и я наставляваше така, както гордата майка помага на своето дете.
— Можеш да го направиш! — повтаряше й непрекъснато тя. — Освен това го заслужаваш! Никой повече от теб не заслужава да печели по тридесет милиона долара годишно! Най-вече, като се има предвид колко труд си положила, за да стигнеш дотук!
— Но милионите може да са по-малко от тридесет! Освен това може да се наложи да напусна Ню Йорк и да се преместя в Париж.
— Щом трябва, ще се преместиш в Париж, разбира се! — бе махнала небрежно с ръка Нико. — А когато ти се прииска, винаги можеш да се върнеш.
Този разговор се провеждаше в демонстрационната зала в опушено розово в компанията на Виктори, където Нико в момента си подбираше тоалетите за есента. Веднага след това се появи в един от новите й тъмносини костюми с панталон в момчешка кройка.
— Фантастична си! — възкликна Виктори.
— Всички ли ще носят това този сезон?
— Вероятно. Магазините не спират да ни заливат с все нови и нови поръчки.
— Ето, виждаш ли?! — отбеляза важно Нико, сложи ръце в джобовете си и пое с бавна крачка към огледалото. — Ние сме модерни жени. Ако се налага, преглъщаме и се преместваме в Париж! Страхотно е, не мислиш ли?! Колко хора, според теб, получават такива възможности, а?! Искам да кажа…
Нико като че ли се канеше да й разкрие нещо от особена значимост, но после промени намерението си и започна да си оправя блузката.
— Ти би ли се преместила, ако беше на мое място? — попита предпазливо Виктори.
— Без да ми мигне окото!
— И ще напуснеш Сеймор?
— Още по-бързо! — отсече Нико и се обърна. Изражението й беше само наполовина насмешливо. — Е, ще взема с мен Катрина, разбира се… Важното е, Вик, че си длъжна да се възползваш от предоставилия ти се шанс!
А после я бе осенила идеята, че ако Виктори получи предложението, на което се надяваше, двете ще отидат в „Сотбис“ и тя ще си купи „важно“ бижу, най-малко за 25 000 — за да ознаменува случая. Оттам и споменаването за бижутата.
Таксито взе завоя към Петдесет и седма улица с изсвистяване на спирачките и Виктори притисна пръстите на краката си още по-силно към предната седалка, за да не се строполи настрани. Напоследък Нико действително бе започнала да се държи доста странно, но това сигурно се дължеше на свръхсекретната ситуация в нейната работа. Би било направо невероятно, ако през следващите няколко седмици и тя, и Нико станат едновременно много по-богати и много по-преуспяващи. Нико се канеше всеки момент да заеме поста на Майк Харнес в „Сплач-Върнър“, което би означавало не само по-голяма заплата (вероятно 2 милиона годишно!), но и акционерно участие, както и бонуси, които ще добавят още няколко милиона към редовния й доход. Но докато ситуацията с Нико се държеше в строга тайна, то положението на Виктори се знаеше в целия град. Тази сутрин в „Уименс уеър дейли“ бяха публикували поредната статия за това, как Виктори Форд води тайни преговори с „Би & Си“ за закупуване на компанията й — история, която бе предизвикала интереса дори и на „Поуст“, и на „Дейли нюз“. Виктори не бе споменала и думица пред никого — освен, разбира се, през Нико и Уенди и неколцина ключови хора, като например главната си счетоводителка Марша, но модната преса бе успяла някак си да надуши сензацията, чак до последния детайл. Включително и факта, че тя се намира вече от две седмици в преговори с „Би & Си“ и че е летяла два пъти до Париж за срещите си с тях.
